Откриха откъде сме наследили неспокойството и безсънието

Германски учени установиха, че някои черти, свързани с въздействието на слънчевата светлина, сме наследили от неандерталските си предшественици, съобщи Асошиейтед прес.

Учените от института за еволюционна антропология "Макс Планк" изследваха генома на 100 000 британци, наследили ДНК от неандерталците, и установиха, че те страдат повече от неспокойство и самота, склонни са да стоят до по-късно вечер и да пушат.

Изследването потвърди също, че малкото неандерталска ДНК у хората с неафриански произход се отразява на цвета на кожата и косата, макар и не еднопосочно. Това показва, че неандерталците също са били по-мургави и по-светли.

Специалистите отдавна знаят, че неандерталците и съвременните хора са се кръстосвали. Около 2 процента от генома на съвременните хора е наследен от неандерталците. Предишни трудове свързаха тези останки със съвременни болести, като диабета. Новото изследване установи, че неандерталската ДНК се отразява и на черти, които не са свързани с болести.

Резултатите показват, че неандерталците вече са се били приспособили към вариращата, а понякога и недостатъчна светлина в Европа, когато съвременният човек е пристигнал там от Африка преди около 50 000 години.

Учените са стигнали до тези изводи, като са сравнили ДНК на 112 338 британци с генома на неандерталец, чийто фосил е открит в Сибир. така те са успели да свържат 15 физически черти с неандерталската ДНК, включително за цвета на косата и кожата. Други са поведенчески, като хронотипа на човека - дали е по-активен сутринта, или вечерта. Хората с неандерталска ДНК много по-често са активни вечер.

В отделно изследване учени от университета на Цюрих и института "Макс Планк" анализираха генома на неандерталка, чийто фосил е намерен в Хърватия. Те установиха, че наличието на неандерталска ДНК у съвременните хора е свързано с поява на хранителни разстройства, ревматоиден артрит, шизофрения./Дарик радио