България почете паметта на полк. Каварналиев в Дойран

"За да бъдем ефикасни и добри съюзници, трябва да се научим да си пазим гърбовете - така, както полк. Каварналиев пазеше гърбовете на своите войници". С тези думи посланикът на България в Република Северна Македония Ангел Ангелов поднесе цветя пред паметника на полк. Константин Каварналиев в района на Дойран, предаде репортер на БГНЕС.

"Аз на грък гръб не давам” – с тези думи ще остане в историята Константин Каварналиев, един от най-смелите командири в българската армия. Роден е в търговско семейство. В Сръбско-българската война е юнкер и командир на 13 рота от 56-ти пехотен Дунавски полк. Участва в боевете при Банкя, Сливница, Цариброд и Пирот.

В Междусъюзническата война командва 3-та бригада от 3-та пехотна дивизия. Шест дивизии, лично командвани от гръцкия крал Константинос I атакуват Кукуш, отбраняван от два български полка. Сражават се три дни, целта е населението да може да се изтегли без жертви към вътрешността на България. Българите се изтеглят на север, гръцката армия срива Кукуш до основи и се устремява към Дойран. Полк. Каварналиев командва защитата на Дойран като разполага само с 32-и и 42-и полк, които при това са непълни. Двата полка разполагат едва с 3000 бойци. А гърците атакуват с 42 000! Когато на 18 юни войниците на полк. Каварналиев влизат в жестока битка, всеки се оказал срещу четиринадесет души. На 23 юни полк. Каварналиев напуска командния бункер и с пушка в ръка контраатакува с войниците си в първия боен ред. Врагът е отблъснат, българските войни удържат позицията и гърците се отказват да настъпват към България. По време на сражението, полк. Каварналиев е ранен в крака. Смятайки, че раната е лека, той продължава да се сражава. Но куршумът се оказва, че е засегнал важна артерия и полк. Каварналиев умира няколко часа по-късно от кръвозагуба. Произведен е посмъртно в чин генерал-майор.

Признателните българи не забравят своя герой. През 1916 г. в района на Дойран, който по това време е част от България, е издигнат паметник на Константин Каварналиев. Той е открит от друг прословут български военачалник полк. Борис Дрангов, а слово произнася изтъкнатият писател Антон Страшимиров. Монументът е висок 7 метра и прилича на паметниците на Апостола на свободата и Царя освободител в София. На паметника има следния надпис: "Полковник Каварналиев, загинал за свобода и родина, от 9-ата Плевенска дивизия".

Сръбските комунисти не могат да се смирят с неговото съществуване и през 1966 г. го взривяват. Неговото унищожаване е част от кампанията на югославските комунисти на диктатора Тито за заличаване на българските паметници в страната. През 2000 г. гробът е осквернен от мародери. По инициатива на сдружение „Плиска” паметникът е възстановен, но не получава разрешение от македонските власти за поставянето му. По-късно е взето решение паметникът да бъде преместен в родния град на полк. Каварналиев – Шумен. Паметникът е монтиран и открит тържествено през ноември 2009 г. и се намира западно от парковата зона на хотел „Шумен”.

Бойко Борисов и Зоран Заев при откриването на паметника през 2019 г.

Паметникът край Дойран все пак е възстановен, като е открит повторно на първоначалното си място на 1 август 2019 г. Инициативата е на тогавашния български премиер Бойко Борисов. Тогава монументът бе открит от Борисов и Зоран Заев. Поставянето на паметника стана възможно благодарение на новите взаимоотношения между България и Македония, произтичащи от подписването на Договора за приятелство и добросъседство между София и Скопие на 1 август 2017 г. Откриването на новия монумент тогава бе част от усилията за честване на общото ни минало. „По този начин се почита общото културно наследство. Обновяването на монумента е израз, че не робуваме на стереотипите. Трябва да градим нови Балкани, без конфликти и с просперитет”, каза тогава Заев.

На днешното полагане на венци и цветя пред паметника на героя присъстваха военното аташе на Италия в РСМ, както и представители на македонските българи.

Официални представители на РСМ не присъстваха да почетат паметта на полк. Каварналиев./БГНЕС