Секции

06 July 2022 09:40

Баташкото клане стана водеща тема на Military History

1484911643-batak2Корицата на януарския брой на списание Military History изненадващо е посветена на Баташкото клане - зверската саморазправа на башибозука с въстаналите българи от село Батак по време на Априлското въстание през 1876 г. Заглавието е ясно и изключително красноречиво: “Лицето на злото”. Автор на статията е Ричард Селсър, преподавател по история в Weatherford College.
Модерната ера на геноцида започва в забравен край на Османската империя - не в Армения през 1915 г., както много хора смятат, а в малко българско селище през 1876 г. Това събитие - клането на жителите на Батак - е част от Априлското въстание. Това припомня Ричард Селсър. Той припомня, че башибозушките орди на султан Абдулазис избиват над 15 хил. българи. Статията отделя и специално внимание на ролята на американския журналист Джанюариъс Макгахан за събуждане на световната общественост срещу зверствата в България.

На цели 7 страници в авторитетното списание Ричард Селсър разказва за събитията около потушаването на въстанието и определя Баташкото клане като началната точка на геноцида.

Авторът пише: “Модерната ера на геноцида започва в един забравен край на Османската империя, но не както всички си мислят, в Армения през 1915 г., а в едно малко българско селище през далечната 1876 г.
Това събитие - клането на жителите на Батак - е част от Априлското въстание срещу османското управление в България. Днес то е само бележка под линия в историята.

Отоманските турци били мюсюлмани, а техните български поданици - източноправославни християни. Така това, което започнало като война за независимост, прераснало в свещена война”.
Авторът разглежда събитията от лятото на 1876 г. в България с определен акцент върху ролята, която изиграва американският журналист Джанюариъс Макгахан.

“Military History” е издание на най-големия издател в света на исторически списания. Сред тях са още America’s Civil War, American History, Military History Quarterly и т. н.

През 2011 г. Светият синод на Българската православна църква взема решение и обявява за светци жертвите на Баташкото клане през 1876 г.

Предложение за канонизиране на жертвите от Батак имаше и през 2007 г. като отговор на антибългарския проект “Анти Батак” на “българката” Мартина Балева и Улф Брунбауер, съмнителни изследователи в Института за Източна Европа към университета в Берлин. Те обявиха, че “Баташкото клане е мит и жертвите са преувеличени”./БЛИЦ


Днес Ви питаме:

Забравена добродетел ли е състраданието?

Да

Не

Нямам мнение

Културен афиш
Изтегли си късметче