Сретение Господне

Сретение Господне е християнски празник, който се чества на 2 и 3 февруари, според източноправославния църковен календар. 40 дни след раждането на Господ Иисус Христос, света Дева Мария Богородица донесла Младенеца в йерусалимския храм, според Мойсеевия закон, който заповядвал всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно на Бога (Изх. 34:19 – 20, Чсл.18:15 – 16). Това било установено за спомен от избавянето на израелските първородни от смъртта, която поразила всички египетски първородни от човек до добитък (Изх.12:29). Затова всеки първороден като собственост на Господ бил длъжен с определена от закона цена да бъде откупен. След навършване на 40 дена от рождението, майката на първородния принасяла в жертва на Бога агне. Ако майката била бедна, принасяла гургулица или два гълъба. По същото време живеел праведен старец на име Симеон. Той очаквал с вяра идването на Месията, защото му било обещано от Светия Дух, че няма да умре, докато не види Христа Господен. Преданието разказва, че Симеон бил един от 70-те преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на гръцки, които египетският цар Птоломей II Филаделф (285 – 246 г. пр. Хр.) назначил с тази преводаческа задача. На Симеон се паднала задачата да преведе книгата на пророк Исаия. Когато стигнал до глава 7, стих 14, помислил, че има някаква грешка, защото там е казано: „Девица ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил.“ Симеон се опитал да поправи думата „Девица“, но Ангел Господен го спрял: „Писането е точно, затова нищо не поправяй! Ти няма да умреш докато не видиш с очите си изпълнението на тези думи!“ По внушение на Светия Дух Симеон влязъл в храма, когато донесли Иисус. Той го взел на ръце и в пророческо вдъхновение извикал: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата си с миром, защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля!“ Йосиф и Света Дева Мария се чудели на тези негови думи. А той като ги благословил, обърнал се към Богородица и ѝ казал: "Ето, този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, а на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца (Лука 2:25 - 35). Тези думи, изглеждащи напълно безсмислени по онова време, се сбъдват по време живота на Спасителя. Той дал нов закон на народите – Законът на любовта и благодатта. Но самият той и неговото учение станали поводи за много спорове и противоречия. А след като Иисус изтърпява разпъването на кръста и страданията, меч пронизва сърцето на Света Богородица. Освен свети Симеон, пророчица Анна познала в Младенеца Иисус обещания Месия Христос. Анна била дъщеря на Фануил, овдовяла млада, но не се омъжила втори път, а се посветила да служи на Бога. Стояла постоянно в храма и очаквала с твърда вяра идването на Спасителя. Когато видяла Иисус, тя започнала да слави Бога и да говори за Младенеца на всички, които очаквали избавление чрез Месия – Христос. /Източник информация: bg.wikipedia.org/