Секции

15 November 2018 08:01

Откровено с

Виолета Найденова: За мен математиката е творчество

Виолета е родена през 1998 г. в Карлово. Учи в София. От малка проявява интерес към балета и математиката. Пише стихове и проза от детска възраст. 20-годишното момиче завършва Софийската математическа гимназия „Паисий Хилендарски“ с отличен успех. Тя е многократна медалистка от международни олимпиади по математика. Като част от националния отбор по математика, печели 3 златни, 7 сребърни и 1 бронзов медал. Тя е първият носител за Европа на новоучредената на Международна олимпиада по математика в Бразилия награда, в памет на засега единствената жена, удостоена с Филдсов медал – Мириам Мирзахани /1997-2017/. От 2017 г. Виолета е студентка по математика в Оксфорд.

- Виолета, студентка си по математика в Оксфорд. След месец ще започнеш втората учебна година. Как се чувстваш там?

- През първата година основното е адаптацията. Материалът, който се изучава не е толкова сложен. Имаше нови за мен неща - съвсем ново място с нови хора. Отне ми известно време, за да свикна, но вече се чувствам добре.

- Какво те мотивира да учиш в Оксфорд?

- Ценното е, че има много ентусиазирани млади хора, които наистина обичат предметите, които са записали. Много е мотивиращо да се работи в такава среда. Това е една от причините да съм там. А другата е, че много от съучениците ми от Софийската математическа гимназия учат в Оксфорд. С някои от най-добрите ми приятели от класа сме заедно в университета. И това наистина е ценно.

- Има ли предизвикателства в математиката?

- Математиката е необятна наука. В момента всички науки се развиват изключително бързо. През последните години се появиха нови дялове на математиката. Даже наскоро разбрах, че на английски математика се пише с ес накрая. В началото тази дума е била в единствено число после е станала в множествено, за да се изрази това, че има много различни дялове в математиката. Т.е., че не е една математика, а са много математики. Всъщност в математиката има много нерешени проблеми, а всеки решен проблем дава нови задачи, поставя нови въпроси. Всъщност то е едно непрекъснато търсене, което няма как да свърши.

- Момчешки приоритет ли е математиката? Сред световните шампиони преобладават момчетата.

- Статистически има повече момчета, които се занимават с математика. Не съм съвсем сигурна защо е така. Дали просто се възприема като по-момчешка наука, или пък повечето момичетата са привлечени от хуманитарни специалности по една или друга причина. Има не малко момичета, които се занимават и са добри по математика. В университета в нашия випуск от 200 човека една трета са момичета. Т.е. момичетата са по-малко, но все пак имат влечения към математиката и обичат това, което правят.

- Предстои ли ти профилиране?

- През първата година всичко беше фиксирано, понеже се полагат основите. Пред втората е фиксирана една малка част и има различни курсове. От третата година нататък имаме пълната свобода да си избираме тези курсове, които искаме да изучаваме. Едва тогава започва истинското профилиране.

- Какво искаш да практикуваш в бъдеще - математиката като приложна наука или като чиста наука?

- Все още не съм решила какво ще правя, но мисля че чистата математика повече ми подхожда. Вероятно ще се занимавам с наука в тази сфера.

- Носител си на 30 медала по математика от Световни и национални състезания. Как поддържаш форма? Можеш ли да си позволиш дни за отдих, в които да не решаваш задачи?

- Всеки човек има различни подходи. Давам всичко от себе си по време на състезания. Но през лятото винаги съм почивала. Обикновено след състезания имам нужда от почивка за възстановяване. Имало е месец, в който не съм решавала задачи. Другият момент е, че след като научиш определено количество теория, от там нататък всичко е до моментното състояние и психологическата настройка. В момента е по-различно, защото науката е на по-високо ниво. Важни са упоритостта, постоянството, но също така и повече учене на теория, отколкото в училище. Това лято пак съм си дала почивка, но ако искам да се занимавам с математика, предполагам че трябва повече да работя. И все пак почивка е необходима и за най-малкото – да си избистриш мислите. Може би от гледна точка на техника и бързина при решаване на задачи има нужда от тренинг, но от гледна точка на способности, понякога почивката помага, понеже идеите могат да дойдат във всеки един момент. За решаването на една по-сложна задача се изисква творчество. При решаването на задачи има вдъхновение, както при всяко творчество. Иначе математиката най-много ме привлича с това, че е едно непрекъснато търсене на истината. При нея има хитрост, логика, творчество.

- Можем ли да кажем, че за теб математиката е творчество?

- Донякъде да.

- Ти притежаваш талант да рисуваш, което също е творчество. Пишеш поезия, играеш балет. Какво те привлича в тези видове изкуства?

- Някой от тях са начин да изразя определени неща или просто да се оставя на момента. Търся начин да се чувствам по-емоционално свободна когато танцувам, или когато рисувам. Тогава успявам да изчезна за малко от всичко онова, което се върти в главата ми. Пиша стихове в моменти, когато съм много щастлива, или нещо не е наред и имам нужда да го изразя под някаква форма. За мен това е начинът да го излея и да се справя.

- Съвсем наскоро издаде първата си поетична книга „Моята магия“, която включва прекрасни стихотворения. Продължаваш ли да пишеш и смяташ ли, че тази първа книга няма да остане сама?

- Предполагам, че ще продължа да пиша просто защото е нещо, което правя с желание. В мен това не е секнало. Разбира се мога да имам по-спокойни и по-продуктивни периоди. Поезията е нещо, което остава. Не съм прекъснала да пиша.

- Имаш ли възможност да рисуваш в Оксфорд?

- Да рисувам не чак толкова, понеже се опитвам да жонглирам с прекалено много неща и ми е необходимо временно да изпусна някои от тях, за да мога да вложа усилия там, където трябва. В свободното си време се опитвам да правя това, което смятам за важно.

- Какво рисуваш в момента?

- Опитвам се да рисувам портрети. Понякога искам да рисувам пейзажи, вдъхновена от видяната красота в нещо.

- Виолета, ти си само на 20 години, а вече имаш издадена първа книга, единствена и първа в Европа си удостоена с филдсов медал Мириам Мирзахани, награда равностойна на Нобеловата, играеш главни роли в балетни спектакли и публиката те оценява високо. В какво е твоята сила, да успяваш в толкова много различни неща?

- Основното е, че харесвам това, което правя. Обичам да правя нещата, в които влагам идеи. Всъщност това е ключът към това, че не спирам да се занимавам със започнатото и това в дългосрочен план носи определени резултати. Другото важно нещо е, че съм имала възможността да се занимавам.

- Имаш ли брат или сестра?

- Имам по-малка сестра, която иска да стане ветеринар и следва неотклонно тази своя цел. Учи биология в Софийската математическа гимназия. Тя обича да спортува.

- Какво е Карлово за теб?

- Тук се чувствам у дома. Това е истината. Винаги когато ме питат от къде съм, макар че съм прекарала първите си 6 месеца официално като жител на Карлово, казвам че съм от Карлово. Винаги тук се чувствам на своето място и обичам атмосферата и хората от града.

Днес Ви питаме:

Правите ли често ремонт вкъщи?

Да

Не

Нямам мнение

Културен афиш
Изтегли си късметче