Секции

29 March 2024 10:37

Откровено с

Николай Илчевски: Със „Записки от селската кръчма“ провокирам другите и себе си да не забравяме корена си (видео)

В деня на Въведение Богородично- празник, който се почита и като Ден на християнското семейство, журналистът и писател Николай Илчевски гостува на климентци със своята предизвикала бум на книжния пазар книга „Записки от селската кръчма“. Историите в нея са представени в 88 разказа и са събирани в различни български села.

Авторът споделя, че селото е социалният пласт, който крепи България през вековете от създаването й. Като пример посочва, че през византийското иго, през турското робство, през Възраждането - за разлика от големите градове, в които се е говорело на гръцки и на французки, както са казвали, селата и малките градове са се уповавали на рода си. „Селата са най-жизнената тъкан на България. Селото не е престанало да ражда личности – хора, които тръгват от нищото и стигат до най-високото“ – подчертава Илчевски. Той отбелязва, че кръчмата е символично понятие, тя е местният парламент и също лечебницата на селската душа. „В нея като изплачеш душата си и ти олеква. Когато споделиш проблема с цялото село, това вече не е проблем, а задача за решаване. Това нещо се изплъзва на съвременния човек в мегаполисите, заради отчуждението. Човешката душа се лекува само с общуване. От самотата по-тежка болест няма, тя ражда всички други болести.“- казва писателят.

Със „Записки от селската кръчма“ Николай Илчевски изправя другите, а и себе си, пред провокацията да не забравят корена си. „Болката на хиляди хора идва от забравата на корените си, а близостта и общуването в селския живот носи оптимизъм. Тези хора, които обитават забравени махали и села, далече от пътища и магистрали, те заслужават ордени, защото отстояват българската територия. В миналото границите се очертаваха от езика. Така и днес в пограничните райони с езика ни, хората там бележат духа на България“ – откровено споделя авторът и е категоричен в мнението си: „Работят ни, че България била опразнена като вътрешност и там да слагаме имигранти, едва ли не. С тази книга крещя, че българската територия трябва да бъде населявана от българи. Не може поколенията да бъдат безотговорни към бащинията.“

Най-голямата изненада за писателя в селата са обикновените хора с тяхното необикновено съзнание и с моралните ценности, които изповядват. „Виждал съм хора, които живеят в нерадостно положение, но нито един от тях не е проклел света, те си носят болката и грижата им е: Какво ще стане със света утре, а не с тях самите.“

Николай Илчевски споделя още, че различните истории в книгата му говорят за това, че българката е пазителка на устоите и да не се забравя, че: „Тя никога не е била разтоварена от физическия труд и същевременно ражда, отлежда, възпитава в морал и естетика децата. Пазителят на семейството е и пазител на света. Ако семейството го има, ще има хора и ще съществува светът. Ето защо без жената, няма да го има и света.“

Днес Ви питаме:

Забравена добродетел ли е състраданието?

Да

Не

Нямам мнение

Културен афиш
Изтегли си късметче