Инициативата за суровините на ЕС и свързаните с нея критични материали налага и в България да се направи актуализиран анализ, който да ни позволи да станем печеливш участник в нейното изпълнение. Един от важните критични материали, включен в списъка на ЕС, е волфрамът. Вероятно за мнозина е изненада, че нашата страна има впечатляващ ресурс от този метал. Днес пазарът на волфрамовите суровини и продукти е монополизиран от Китай. Той диктува цени, регулира или спира износа им. Европа задоволява около 3% от потребностите си със собствени суровини (първични и рециклинг), останалото се внася от Китай и Русия. Отчитайки тази негативна ситуация, ЕС е готов да оказва сериозна подкрепа за инвестиране при разработване на находища за волфрам или подпомагане на усилията за повече рециклинг. В околностите на Кръстава - Пазарджишко, на около 20-25 км южно от Велинград е регистрирано волфрамово находище, за което е получена концесия за разработване. Запасите, регистрирани до този момент, сочат наличности, близки до едногодишната световна консумация на волфрамови продукти. Усвояването на това находище може да стане с подземен добив. Днешните минни технологии и съоръжения са достигнали високо равнище както в областта на опазване на околната среда и постигане на безопасни условия на труд, така и за максимално използване на ценните минерали и инертната маса. Постиженията в тази област, са реализирани в най-модерната мина за волфрам в Австрия, разположена в с. Митершилд в района на Китцбюел. При разработване на находището всички дейности до подготовката на предварително сепарирана руда се извършват под земята. На повърхността е последният етап на флотационно обогатяване. Идейният проект и докладът на ОВОС за разработване на находището до Кръстава показват, че внедрявайки най-добрите налични технологии, може да се постигне високоефективна, екологосъобразна и социално аргументирана производствена дейност. При започване на производствена дейност се планира добиването на 3300-3600 тона волфрамов концентрат. Преработката му е предвидена да се осъществява в диверсифицираните мощности за метали в КЦМ, Пловдив. Волфрамовият продукт, предлаган по света е амониев параволфрам (АРТ). При днешните борсови цени на АРТ - 30 000-33 000 USD/тон, стойността на продукцията, изнесена от България за ЕС, може да достигне 45-50 млн. USD годишно. Естествено, до достигане на тези цифри са предвидени сериозни инвестиции, които за първите три години се оценяват на 75 млн. лева. Нетната печалба в трите етапа на производство (рудодобив, обогатяване и металургия) се очаква да бъде 8-10 млн. USD годишно - достатъчно да осигури изплащане на инвестицията, да осигури 500-700 нови работни места в райони с висока безработица и в същото време да бъдат постигнати много добри отчисления от печалбата за местните органи. Друг важен източник за допълнително производство на волфрамови продукти е рециклирането на амортизираните изделия от меднодобивната и машиностроителна промишлености. Този въпрос в България не се коментира. Макар и остарели, данните от 90-те години показват  потенциал за добиване на волфрамов продукт от тези амортизирани изделия в рамките на 200 т./г. Тяхното професионално събиране, сепариране и преработка може да бъде превъзходна суровина за твърдосплавни изделия и сплави за машиностроенето. За съжаление, към този ресурс се гледа с пренебрежение. За волфрама у нас важи поговорката "Вода гази - жаден ходи". Това, с което ни е дарила природата, трябва правилно и разумно да се използва, за да се създадат условия за социален просперитет на районите с екологосъобразни действия. Вестник Марица