След близо 40 години кариера, отдадена изцяло на децата, на тяхното обучение и образоване, един учител твърди, че в учителската "раница" с по-голяма тежест е отношението и любовта на децата, отколкото заплатата. "Учителството не означава да стоиш от едната страна като човек, който само се разпорежда и издава някакви команди. И ако не си успял да привлечеш децата и те да не те почувстват близък, означава, че не си постигнал нищо професионално". Това каза Петър Тафров, български ветеран-педагог, прекарал целия си съзнателен живот в българско училище. "И обратното - ако дори и ако само един ученик е споделил с теб и директно ти е казал - "не съм решил тази задача, защото ми е трудно, може ли да ми обясните" - означава, че си постигнал всичко и най-приятен е този момент - когато разбереш, че можеш да му помогнеш", твърди педагогът. За първи път Петър Тафров прекрачва прага на класната стая на ОУ "Пенчо Славейков" в пловдивското село Белащица на 23 години през далечната 1966 година. Преподава математика на учениците от 5 до 8 клас, но не се определя като математик, а като учител по математика. Говори с носталгия за миналото, както по отношение на младостта и ентусиазма в първите години на кариерата си, така и по отношение на образователната система, връзката учители-ученици, учители-родители./Дарик радио