„По-добре късно, отколкото никога“, това е в основата на новината за първия наказан за неетично поведение депутат. А народният представител Методи Андреев даде всичко от себе си, за да се сдобие с това наказание. Решението за това се бави 70 дни, цели 70 дни от сезирането на главния прокурор Сотир Цацаров / 25.11.2015г/ до Парламентарната комисия за конфликт на интереси и парламентарна етика. Дано това протакане да е било нужно, за да се разбере категорично, че е недопустимо вмешателството на депутат в изпълнителната или друга независима власт. С безпрецедентните си опити за натиск в  система като МВР г-н Андреев показа нещо важно. Че може и депутат да станеш, и пак да не разбереш конституционното разделение на властите. Методи Андреев или не го знае, или е скрит протестър срещу това разделение.
Дали наказанието ще изпълни своя превантивно възпитателен ефект върху лицето Методи Андреев е въпрос с повишена трудност. Доказано бе, че през 2015 като народен представител от ГЕРБ той си е позволил да кадрува в системата на МВР, като е дръзнал да казва кой полицейски началник да си ходи, кой друг да дойде и т.н Разплитането на опитите му за натиск стана покрай шумните арести в районните управления на МВР в Първомай и Асеновград от миналата есен.  Именно показания срещу Андреев  на ръководни кадри вътре в системата  на МВР станаха основание  в хода на досъдебното производство прокуратурата да сезира главния прокурор на страната. Г-н Цацаров от своя страна сезира парламента и настоя за  произнасяне . 
Всеизвестно бе, че през  2015 година  Методи Андреев се пробва да разгърне кадрова мощ  вътре в МВР. Като народен представител от този регион  аз многократно алармирах за изключително опасните сигнали, които това поведение излъчва към обществото и към институциите. Тогава реагирах остро на изявленията на Методи Андреев за това как  имал информация за проверките на служба „Вътрешна сигурност” в полицейски управления в пловдивско. Бях изумен от публичните му признания  тогава как бил настоявал пред директора на ОД”Полиция”в Пловдив да сменя този и онзи началник. Затова и недоумявах защо председателят на Парламентарната комисия по етика осуетяваше  разглеждането на писменото сезиране на  главния прокурор по случая „Методи Андреев”.
Едва ли някой е изненадан от реакция на самия г-н Андреев след решението на Комисията. Очевидно цялото това време продължава да му е недостатъчно, за да разбере той самият, че нито е кадровик, в който и да е сектор на изпълнителната власт, нито е гражданин с особени права, за да му се обръща специално внимание. Цветистата му лексика за настъпване на мотиката вече е надградена от самия него с оценката как няма да се даде заради едно „келяво депутатстване”.  Методи Андреев едва ли съзнава, че с действията си има сериозен принос депутатството да е „келява работа” в очите на хората. Оптимистично звучи новиината, че порицаният депутат  е осъзнал, че това е последното му пребиваване в Народното събрание. 
Въпросите какво се случва с разследването вътре в МВР все още нямат своя отговор, но ще бъдат зададени в най-скоро време на отговорните за това лица. След МВР депутатът Андреев е открил за себе си нова активност. И не мога да спестя своите притеснения провокирани от желанието му да етикетира части от най-новата история на страната ни и да играе куратор на музей на социализма и /или / тоталитаризма. Притесненията ми са и в друго посока, да не би Методи Андреев, след неуспешният си опит да заеме поста „Човешки ресурси“ в МВР да поиска щат в Министерство на образованието, където на воля да пише своята теория за историята, с искреното и категорично желание тя да влезе в учебниците.  
И понеже има реална опасност да припознаем в негово лице нашенски съвременен  маккартист, имам един скромен съвет. Някой по-най бързия начин да подари на г-н Андреев екземпляр от конституцията на страната и да му обясни,  че България е парламентарна република и той е част от  парламента. На г-н Андреев трябва да му се разясни   и каква е работата му в законодателния орган на страната. Вероятно да кадрува в МВР или да окачествява части от най-новата българска история със собствения си скромен прочит, са интересни занимания. Но за тях ще е добре бързичко да си смени настоящата месторабота. Защото МВР кадрите се назначават на друго място, а учебниците по история се пишат на съвсем друго място.