През 1903 година започва инициатива за установяване на всички убити по време на периода на "Страшното" в Карлово. Това каза за Радио "Фокус" - Пловдив Мария Деянова, директор на Историческия музей в Карлово, по повод годишнината от трагичните събития на 20 юли 1877 година. По думите й в този период 720 от имената са издирени публикувани във вестник "Просвета". "Голяма част от населението, елита на града е посечен и погинал в тези страшни дни", каза още Мария Деянова. По думите й трагична е съдбата на много свещеници в Карловско, един от тях е иконом Христо Попвасилев, създател на девическото училище в града. "Той е трябвало да види, как бесят сина и зет му, след което е убит", разказа Мария Деянова. Обесен по време на Страшното е и първият дипломиран лекар в Карлово - д-р Киро Попов. "Той е родом от Калофер, но живее и създава семейство в Карлово, не случайно съвременната карловска болница носи неговото име", каза още Мария Деянова. По думите й много са учителите, които погиват в тези дни. Тя разказа за трогателните спомени, които оставят карловските вдовици в документи и писма, които изпращат, като протестен адрес до Европейската комисия в Пловдив. Изгрялата свобода, в Карлово, огрява само черните забрадки на вдовиците и сълзите в очите на сираците. Потресени след решенията на Берлинския конгрес, когато разибират, че тази част ще остане отново под управлението на султана и дори няма да се нарича България, карловските вдовици пишат протестен адрес, който е публикуван във вестник "Марица" през 1879 година", каза още Мария Деянова. По думите й 30 години след тези драматични събития, когато карловци взимат решение да издигнат паметника на Васил Левски, те единодушно решават върху него да изпишат имената на жертвите на "Страшното". "Тъй като мястото не стига са изписани половината от имената на мъченически загиналите карловци", каза още Мария Деянова./Радио Фокус