Да си припомним заветите, които ни завеща Левски

Преди 144 г. най-чистият българин Васил Левски увисна на бесилото. 2017-а е обявена за година на Левски, тъй като се навършват 180 г. от рождението му.

Затова нека просто помълчим и си припомним отново неговите завети. Както и безсмъртните стихове на Христо Ботев и Иван Вазов.

Ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя само себе си.

***

Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.

***

Без революция сме загубени во веки веков.

***

Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност.

***

Времето е в нас и ние сме във времето - ние него преобръщаме и то нас преобръща.

***

Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България!

***

Дела трябват, а не думи.

***

Днешният век е век на свободата.

***

За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.

***

За враговете на демокрацията и републиката - смърт!

***

Играем с живота на 7 милиона българи - трябва зряло да се постъпва.

***

Историята ни няма да прикачи заслугите ми на другиму.

***

Които искат да умрат за отечеството си, да бъдат готови.

***

Който не е чист, убивам го. И работа трябва, работа!

***

На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни.

***

Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи.

***

Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия.

***

Ние не гоним турския народ, ни вярата му, а царя и неговите закони, с една дума, турското правителство, което варварски владее не само нас, но и самите турци.

***

Работим чисто български и не искаме да се водим по никого извън Българско.

***

Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме.

***

Часът на свободата призовава всеки българин да покаже на дело родолюбието си.

***

Чисто народният човек се бори, докато може, ако не сполучи, трябва да умре в народната си работа.

Обесването на Васил Левски

О, майко моя, родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти, птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно грачеш ?

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня,

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.

Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата.

Зимата пее свойта зла песен,

вихрове гонят тръни в полето,

и студ, и мраз, и плач без надежда

навяват на теб скръб на сърцето.

Левски

Девет годин той скита се бездомен, без сън, без покой,

под вънкашност чужда и под име ново

и с сърце порасло и за кръст готово,

и носи съзнанье, крепост, светлина

на робите слепи в робската страна.

Думите му бяха и прости и кратки,

пълни с упованье и надежди сладки.

Говореше често за бунт, за борба,

кат за една ближна обща веселба,

часът на която беше неизвестен;

изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,

участник да стане във подвига свят;

всяк един слушател беше му и брат.

В бъдещето тъмно той гледаше ясно.

Той любеше свойто отечество красно.

Той беше скиталец и кат дете прост

и като отшелник живееше в пост.

Горите, полята познати му бяха;

всичките пътеки кракът му видяха,

пустинята знайше неговия глас,

хижата го знайше и на всеки час

вратата й за него отворена беше.

Той се не боеше, под небето спеше,

ходеше замислен, сам-си без другар.

Тая заран млад е, довечера стар,

одеве търговец, сега просяк дрипав,

кога беше нужно Ч хром, и сляп, и клипав;

днес в селото глухо, утре в някой град

говореше тайно за ближний преврат,

за бунт, за свобода, за смъртта, за гробът,

и че време веч е да въстане робът;

че щастлив е оня, който дигне пръв

народното знаме и пролее кръв,

и че трябва твърдост, кураж, постоянство,

че страхът е подлост, гордостта Ч пиянство,

че равни сме всички в големия час Ч

той внасяше бодрост в народната свяст.

И всякоя възраст, класа, пол, занятье

зимаше участье в това предприятье;

богатий с парите, сюрмахът с трудът,

момите с иглата, учений с умът,

а той беден, гол, бос, лишен от имотът,

за да е полезен дал си бе животът!

....

От лице му мрачно всички се бояха,

селяните прости светец го зовяха

и сбрани, сдушени във тайни места

слушаха със трепет, с зяпнали уста

неговото слово сладко и опасно,

И тям на душата ставаше по-ясно.

И семето чудно падаше в сърцата

и бързо растеше за жътва богата.

...

Той биде обесен.

О, бесило славно!

По срам и по блясък ти си с кръста равно!

Под теб ний видяхме, уви, да висят

много скъпи жъртви и да се тресят

и вятърът южни с тях да си играе,

и тиранът весел с тях да се ругае.

О, бесило славно! Теб те освети

смъртта на геройте. Свещено си ти.

Ти белег си страшен и знак за свобода,

за коя под тебе гинеше народа,

и лъвът, и храбрий: и смъртта до днес

под тебе, бесило, правеше ни чест.

Защото подлецът, шпионът, мръсникът

в ония дни мрачни, що "робство" се викат,

умираха мирни на свойто легло

с продадена съвест, с позор на чело,

и смъртта на тебе, о, бесилко свята,

бе не срам, а слава нова на земята

и връх, от където виждаше духът

към безсмъртието по-прекия път!

Иван Вазов, "Епопея на забравените" /Вестник Марица