Кирил Георгиев: ВМЗ никога не отказва подкрепа, или спонсорство на занаятчии като мен

Кирил Георгиев, потомствен оръжейник във ВМЗ и занаятчия, в интервю за предаването „Със славната 2-ра Тракийска дивизия на Радио „Фокус„ Пловдив. Занимава се с дървопластика и естетическата дърворезба. Негови изделия са част от интериора на семейства в САЩ, Белгия, и други страни по света. За това как съчетава работата си като оръжейник и тази на занаятчия.

Фокус: Г-н Георгиев, Вие сте майстор със златни ръце, занимавате се с дървопластика. Така ли е?

Кирил Георгиев: По принцип съм член на Занаятчийската камара и там тази професия я водят художествена обработка на дърво. Дървопластиката е отделно украса на хладно оръжие и т.н.

Фокус: Чудесно, кажете от колко години се занимавате с това? И как съчетавате работата си във ВМЗ и тази като занаятчия?

Кирил Георгиев: Във ВМЗ работя от 1982 год. Започнах като шлосер, сега съм фрезист, така че смея да твърдя, че съм навлязъл сериозно в тези два занаята, което пък ми помага в художествените занаяти. Защото един добър шлосер прави добър нож например, може да изработи един хубав нож. Със занаятите започнах да се занимавам малко като на шега. От дете обичам да си дялам дърво, да го обработвам, да му придавам определени форми. И така в годините започнах да правя по-сложни неща. Докато, мисля че беше около 1990 г., една позната ми каза, че тези неща придобиват художествена стойност, които изработвам. И ми предложи да ги покажа тук-там. По този начин се свързах с едни мои колеги, приятели, които бяха навлезли много сериозно в занаята-Светлозар Райчанов, Евгени Димов, Нено Грънчаров. Това са едни много добри майстори-гравьори, които се занимават с украса на хладно оръжие, на огнестрелно оръжие. И покрай тях научих и аз някои неща. Аз за тях съм новобранец в този занаят. Полека-лека навлязох в занаята и от 1991-92 г. вече малко по-сериозно се занимавам с него – дървопластики, украса на хладно оръжие, изработка на ножове, свещници, часовници и такива предмети за бита.

Фокус: Познанието от основната професия до каква степен помага на занаята, който упражнявате?

Кирил Георгиев: Помага, защото за да се изработи един нож, човек трябва да е много добър шлосер. Защото там има вече и обработка на метал, не само на дърво. Дръжката е от дърво, но самото острие, закалката, предпазителя, това си иска една много сериозна подготовка като шлосер – да се изпили под даден ъгъл острието, да му се придаде форма и оттам нататък започва художествената обработка като металогравюра по острието и миниатюрната дърворезба по дръжката.

Фокус: Приклад за оръжие също сте изработвали. Там сигурно също използвате някакви познания от работата ви като оръжейник?

Кирил Георгиев: Приклад за оръжие съм изработвал 1-2 пъти. Не съм чак толкова навътре в нещата. По-интересното, че вече има много дечица, които искат да учат тези художествени занаяти. И тук, сдружение „Сопотски занаятчийски еснафъ” създаде една детска школа, която основно я движи моят приятел Евгени Димов и полека лека се присъединих и аз към него. Има много деца, на които им е интересно да дойдат, да пипнат трион, чук, длето, защото те няма къде да го видят това нещо. Липсват им тези часове по трудово обучение и ние се опитваме максимално да им показваме каквото ги интересува, каквото им е интересно. Така се създаде с годините една детска школа, която придоби много сериозни мащаби. Оформени са 2-3 групи в различни занаяти, като металогравюра, художествена обработка на дърво, дървопластиката, иконопис. Доколкото разбирам ще има и група по коване, защото тук има и майстори ковачи.

Фокус: А вие откога членувате в сдружението „Сопотски Еснафъ“?

Кирил Георгиев: „Сопотски Еснафъ“ миналата година направи 10 години. Аз съм един от основателите на сдружението и член на Национална занаятчийска камара от 2004 г.

Фокус: Къде се продават ваши произведения? Предполагам по целия свят?

Кирил Георгиев: Нещата са уникати и не ги правим за магазини и за такива места, откъдето могат да се купят. Повечето се правят по поръчка. Идват хората, виждат, харесват или ги виждат в интернет и така са достигнали в повечето държави в Европа, имам неща в САЩ, имам и в Япония. Но тези предмети, които се изработват като дървопластика и миниатюрни свещници, часовници, от тях никога не правя две еднакви неща. Може с малки изменения да е, но винаги има някаква разлика.

Фокус: А откъде ви идват идеите, откъде черпите това вдъхновение?

Кирил Георгиев: Ами, за всеки предмет, преди да го започна, правя проекта – скицирам, рисувам, нещо не ми харесва, изтривам го, започвам наново. Много идеи идват от природата. Например, ако намеря подходящ корен, на който с малка обработка може да му се придаде нужната форма, той може да заприлича на животно или някаква друга свободна форма. По принцип използвам максимално това, което ми е задала природата като форма и аз го дообработвам. Но има и неща, които са си лично моя разработка. Вземам парче дърво и виждам, че от него може да стане някакъв красив свещник, използвам, че има някаква красива текстура, украса на самите пори. Използвам ги тези неща. Гледам да не отпаднат в самия свещник. И когато вече се обработи и лакира, те изпъкват – чепчета, или по-завързани порички, става много интересно.

Фокус: Кога го вършите всичко това?

Кирил Георгиев: След работа и през почивните дни. Всичко се прави след работно време обикновено. В Карлово се опитвам да направя също такава детска школа, която я водя в събота. Има в Карлово една сграда – „Бухалов хан“ се казва.

Фокус: Децата на каква възраст са във Вашата школа?

Кирил Георгиев: За да им е интересно, децата трябва да са някъде около 3-4 клас. Първо, аз да им е интересно, а второ, за да имат някакво чувство за самосъхранение. Защото инструментите, които им се дават, малко или много са режещи инструменти. Опасно е. И аз затова имам един девиз, като мине даден цикъл на обучение, казвам ” Я, да видим сега, тук сме всички с по 10 пръста с по две очи, значи добре е, няма порязани, няма контузени”. Когато вече преценим, че някое дете има някакъв талант, покаже нещо повече от другите, ние се опитваме този талант да го доразвиваме.

Фокус: При Вас кое е наследствено – занаятът, или да бъдете оръжейник, да работите във ВМЗ?

Кирил Георгиев: Ами, наследственото е да бъда оръжейник във ВМЗ. Защото не само майка ми и баща ми, ами и баба ми и дядо ми са работили тук, от самото създаване на военната фабрика през1938 г., ако не се лъжа. Оттогава може би съм трето или четвърто поколение от нашия род, което работи във ВМЗ.

Фокус: Има ли случаи, в които предприятието да бъде спонсор на Ваши изяви като занаятчия, или предпочитате да не ги търсите за това?

Кирил Георгиев: Предприятието на няколко пъти е било спонсор на наши изяви. Най-редовно ни канят да участваме в оръжейното изложение „Хемус“- международното изложение в Пловдив. Винаги ни отделят един щанд там и показваме това, което изработваме. Интересът е много голям към занаятчийските неща винаги.

Фокус: Т.е предприятието подкрепя такива хора като Вас и Вашия талант?

Кирил Георгиев: Подкрепя ни, да. Винаги, когато сме ги потърсили за нещо, винаги са ни подкрепяли. Никога не са ни отказвали подкрепа или спонсорство за такива неща.

Фокус: Искате ли да анонсирате сега някаква изява, изложба?

Кирил Георгиев: Вече втора година се създава една традиция и Сопотският занаятчийски еснаф прави пленер по ножарство. Миналата година на пленера например се събраха някъде около 40 човека – ножари от цялата страна. Интересът беше много голям, три дни беше пленера. Това е изработка на нож и украса от парче желязо до завършен вид и е една инициатива, която е много добра, много интересна.

Фокус: Тази година ще има ли пак такъв пленер?

Кирил Георгиев: Тази година ще има пак. Тъй като интересът беше много голям от изминалите две години, пак ще има. Мисля, че даже ще бъдат два. Единият се очертава да е през месец май, а другият ще е есента. Единият ще е ножарски, а другият – гравьорски, ако не се лъжа.

Фокус: Оказва се, че тези занаяти са живи, не отмират. А се говори, че старите занаяти си отиват?

Кирил Георгиев: Ами, да ви кажа, някои от старите занаяти наистина си отиват, но специално ножарството – не. Имам доста колеги из България, които се занимават и то много сериозно с този занаят. Такаы че специално за ножарството не бих казал, че си отива като занаят. Той е жив все още./Източник: Цветана Тончева-Радио Фокус