Карлово.ТВ призовава: Oстанете си вкъщи!
Секции

06 April 2020 01:42

Доц. Димо Чешмеджиев, историк: Васил Левски задава българския национален идеал и в това се състои неговото величие

Доц. Димо Чешмеджиев, историк и дългогодишен университетски преподавател в катедра „Етнология“ към Философско-исторически факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“, в интервю за Радио „Фокус“ – Пловдив, за величието в делата на Апостола.

Фокус: Доц. Чешмеджиев, у нас българите се е оформило чувството, че знаем всичко за Апостола на свободата – Васил Левски. Така ли е наистина? Има ли детайли от живота му, които не са толкова известни и за които не може да претендираме, че ги познаваме добре?

Доц. Димо Чешмеджиев: Наистина за него се знаят много неща. Има големи изследвания, посветени на Васил Левски, като класик в това отношение е Иван Унджиев, също и неговата дъщеря. След това са Архива на българското възраждане, включително Димитър Страшимиров събира много данни. Васил Левски е много употребяван в различни времена за различни цели. Неговият живот дълго време е разглеждан много едностранчиво, като по тази линия се губят някои неща. В науката почти всичко за Апостола е известно. Трябва да се отбележи, че все пак Васил Левски е правил тайна организация и е трудно определени факти, свързани с тази дейност, да се намерят или уточнят. Затова има толкова много легенди около него. Редица населени места казват, че той е бил там, за да организира революционни комитети. Това е търсене на слава с късна дата. По-малко известна е духовната дейност на Апостола. В атеистичния период от нашата история това се пренебрегваше и се казваше, че Левски е захвърлил расото, че той едва ли не е бил против религията. Знаете за знаменитата статия на Вълко Червенков, в която той дава наставления в тази посока. В крайна сметка, тази духовна дейност на Левски е малко по-неизвестна и малко по-пренебрегвана, тъй като след 9-ти септември, благодарение на усилията на тогавашната власт, и сега след толкова години нашето общество е атеистично в по-голямата си част. На тези въпроси не се обръща внимание и се гледа странно на това как Левски е бил духовник и едновременно е вършил революционна дейност. Разбира се, от гледна точка на църквата има някакви противоречия, но в крайна сметка човекът е противоречиво нещо. През цялото време Апостола е бил духовник и е изпълнявал своя духовен дълг. Неслучайно когато го съди турския съд, Левски се подписва като Дякон Игнатий. През цялото време Левски се счита и се държи като монах и оттук идва неговия аскетизъм в живота. Сегашното общество повече гледа и търси някакви жълти подробности, отново се повдига въпроса дали е бил сам или е имало жена до него. Общо взето, духовенството е малко по-неясна, по-неосветена и по-непопулярна страна от неговия живот, на която ми се иска да обърна внимание. Иначе има много неясни моменти във връзка с конспиративната му дейност. Когато се прави тайна конспиративна организация, тя не се афишира никъде. Голяма част от тези събития са реставрирани по спомени след Освобождението. Много често тези, които са давали спомените си, са се попитвали с късна дата да героизират самите себе си.

Фокус: Нека да насочим вниманието си към духовната страна от живота, делото и личността на Васил Левски.

Доц. Димо Чешмеджиев: В известна степен, тази част от живота му се дължи на неговата семейна среда. Под въздействието на своя вуйчо, който е бил хилендарски монах и таксидиот, тоест е събирал дарения за Хилендарския манастир, Левски се замонашва и приема монашески чин. Под въздействие и с помощта на вуйчо си, Апостолът ходи на училище. Учи в прочутото Старозагорско класно училище и се подготвя. Ясно е, че Левски е имал и вътрешна нагласа да приеме расото, тъй като това не е лесно решение. След това той се ориентира към духовна дейност, но тези две неща не си противоречат. От гледна точка на строгите църковни канони има някакви противоречия, но по-общо погледнато няма противоречие, защото Левски се бори срещу друга религия. Той е бил йеромонах и е можел да служи в църква. Когато започва да работи като учител в различни населени места, Левски служи и в църквата, води богослужения. Преди да стане йеромонах, той е църковен певец. Неговите съвременници си спомнят много ясно, че пеенето в църквата е едно от малките удоволствия, които си е позволявал Апостола. Обичал е да пее и го е правил много добре. Левски е бил свързан с църквата чисто духовно, макар че йерархически той скъсва с нея в един момент.

Фокус: В началото на нашия разговор споменахте за наличието на многобройни легенди около Васил Левски. Може ли да споменем някои от тях?

Доц. Димо Чешмеджиев: Легендите са свързани главно с неговата конспиративна дейност и къде е основавал революционни комитети. Има места, на които не е бил никога, а съществува легенда за присъствието му. Такъв случай има в Средните Родопи, в село Райково, което сега е квартал на Смолян. Твърди се, че там Левски е основал революционен комитет. По-късно е доказано, че той въобще не е посещавал това място, но легендата е повод гимназията там да носи името на Апостола. В днешно време се създават други митове и легенди, правят се филми. Левски не е бил екшън герой, а нормален човек. Той е правил всичко това с цел конспирация , а не за да се прави на холивудски герой. По онова време е нямало откъде да вземе модела, но съвременните популяризатори вече го имат и се опитват да напъхат Левски в него. Апостолът не се побира в него, той е много различен. В крайна сметка, всяко време си има своите потребности и по свой начин приспособява историческите личности към тях.

Фокус: Какво може да кажем за основните стълбове на революционната дейност на Васил Левски?

Доц. Димо Чешмеджиев: Левски е човекът, който до голяма степен продължава идеите на Георги Раковски и на Любен Каравелов. Той е техен последовател. Много често го противопоставяме сега на тези двама патриарси на българската революция, но всъщност той доразвива техните идеи в някаква степен. Левски е човекът, който настоява за самоосвобождението на българите. Той е смятал, че българския народ има достатъчно потенциал да го направи сам. От днешна гледна точка може да го наречем наивен политически, защото е смятал, че това може да стане въпреки волята на така наречените Велики сили. Очевидно не е могло да стане и това после го доказва Освобождението. Апостолът задава българския национален идеал, тоест че сами трябва да се справяме и да бъдем независими. В това е неговото величие и затова той тръгва по села и паланки, за да организира тайни комитети и да просвети народа революционно. Четническите акции преди това, през 1867 и 1868 година, доказват, че народа имат нужда от такова просвещение, да го подготви не само военно-технически за една революция, за едно въстание, а и да го настрои психологически за освобождение. Точно в това е величието на неговото дело. По тази линия образът му е по-близък до този на Раковски, тъй като е бил действена фигура. Каравелов е велик идеолог на тази епоха, но той не е бил практически ориентиран човек. Той е бил кабинетен човек, писател и мислител, като в това се състои неговата сила. Левски е човекът, който на практика осъществява тези идеи.

Фокус: След толкова трансформации през годините, как изглежда образът на Апостола днес?

Доц. Димо Чешмеджиев: Вече споменах за конкретни наслагвания, които сигурно ги има на масово равнище, но образът му днес ми се струва по-изчистен. Няма директиви как трябва да се разглежда образът на Васил Левски и какъв е бил той. Днес на преден план изпъква есенцията, важното при Апостола, а именно това, че настоява за независимост на българите и за самостоятелното им развитие, за мястото им под слънцето на този свят, а не като чужди слуги и подлоги. В съвремието имаме този проблем. Голям процент от българите се виждат като спомагателно колело на някакви велики сили и изживяват патриотизма си чрез други държави. Левски е един контрапункт, тъй като той е настоявал много за тази българска независимост.

Фокус: В съвремието успяваме ли да пазим завета на Васил Левски?

Доц. Димо Чешмеджиев: Левски е един идеал. Ние се стремим винаги, но не знам дали винаги ще успяваме да пазим завета му. Идеалът за това е идеал, за да се следва и да се опитваме максимално да се доближаваме до него. Никога не можем да го сторим в максимална степен, защото тогава вече престава да бъде идеал.

Фокус: Продължават да се водят дискусии около това дали поп Кръстю е предателят на Левски. Каква е вашата позиция по този въпрос?

Доц. Димо Чешмеджиев: Това един от вечните въпроси на българската история. Според мен няма никога да бъде изяснен. Събрано е всичко възможно като сведения и е малко вероятно да се появят нови документи, които да внесат яснота по въпроса. Спомени са събирани още след Освобождението, когато този въпрос се разчува. Тогава започват и знаменитите препирни между членове на Ловешкия комитет, които са замесени в цялата тази история, то този въпрос така ще си остане. Разбира се, поп Кръстю има нещастието да бъде дамгосан завинаги от народния поет Иван Вазов, който пише за него в една прочута поема. В масовото съзнание поп Кръстю ще остане Предателят, но това ще остане един от вечните въпроси на нашата история. Въпросът може да се постави и по друг начин, тоест дали всъщност Левски е предаден или не. Ние винаги искаме да има предател, който да обира негативите, за да може ние да не сме толкова виновни.

Фокус: Версията на Захари Стоянов за настъпването на смъртта на Апостола на свободата ли е най-достоверна?

Доц. Димо Чешмеджиев: Захари Стоянов е огромен авторитет, но той е имал писателски наклонности. Лично на мен тази версия ми се струва вероятна, но никой не може да каже на 100 %. Някои смятат Захари Стоянов за не много достоверен като автор, тъй като понякога писателското при него взима връх. Така или иначе, Стоянов има основна роля за популяризирането на Васил Левски след Освобождението. Колкото и да е странно в днешно време, Левски не е бил известен веднага след Освобождението, тъй като е бил конспиратор и е правил всичко тайно. Захари Стоянов има основна роля е тази посока, както и Иван Вазов.

Фокус: Завършваме този разговор с надежда да имаме повече смелост да погледнем право в очите на Апостола.

Доц. Димо Чешмеджиев: Васил Левски очевидно ще остане идеал на българите завинаги и занапред. Ние просто трябва да следваме този идеал./Радио Фокус

Културен афиш
Изтегли си късметче