Стоян Иванов: Културата и музеите в България винаги стоят на едно от последните места по отношение на финансиране и разбиране от страна на властимащите

Фокус: Г-н Иванов, как премина 2016 година за Исторически музей – Клисура? Какво успяхте да постигнете?

Стоян Иванов: 2016 година премина изцяло под знака на 140-годишнината от Априлското въстание. Нашата работа и всички дейности бяха основно в тази посока. През месец април Историческият музей в Клисура организира кръгла маса на тема „Да припомним героизма от април 1876-та година“, в която участваха проф. Иван Стоянов, проф. Людмил Спасов, проф. Маргарита Ваклинова, както и колеги от историческите музеи в селищата от IV революционен окръг, взели участие в Априлското въстание. Разбира се, кулминацията на честванията беше на 1 май, когато отбелязваме годишнината от Априлското въстание с грандиозна възстановка на събитията от 20-ти и от 26-ти април 1876 година. Наред с отбелязването на годишнината, екипът на Исторически музей – Клисура успя да подготви, да кандидатства и да спечели проект. Този проект е за частично финансиране от Министерството на културата. Темата бе „Учителите с огън в сърцата си“, като проектът бе реализиран през декември. Децата от Основно училище „Христо Г. Данов“, както и от Професионалната гимназия по икономика се включиха при изработването на макетни черешови топчета и в други дейности. Наред с годишнината музеят успя да задели средства, за да направи теренни обходи през пролетта на 2016 година. Все пак Клисура има и друга история, простираща се отвъд Априлското въстание. През месец септември извършихме археологически проучвания на праисторическия обект „Меча дупка“. Той се намира на 2 км в Старопланинието над Клисура. Там намерихме около 7 керамични фрагмента, за които се смята, че са от късната бронзова и ранната желязна епохи. Интересното е, че обектът е на надморска височина около 1080 метра, като по-скоро там е имало временно обитаване или ловни полета. Това е въпрос на тълкувание, но откритията дават информация за праисторията не само на района около града, а и въобще за Стремската долина. Смятаме тази година да продължим с археологическите проучвания на една или две тракийски могили, но всичко е въпрос на намиране на необходимите средства за тази цел. В общи линии, 2016 година бе изцяло подчинена на годишнината от Априлското въстание. Аз участвах в три научни конференции с доклади, колегите също, изнасяха се и тематични уроци в училищата, свързани с Априлското въстание. Посрещахме групи, на които чрез мултимедия представихме част от историята на нашия град Клисура.

Фокус: Вече заговорихме за 2017-та година. Какво планирате като дейности през годината?

Стоян Иванов: 2017-та година също ще бъде интересна по отношение на нашата пряка работа. Ще започнем ремонт и реставрационни дейности по един от паметниците на културата – Павурджиевата къща, в която е основан първия таен революционен комитет за IV революционен окръг – Пловдив и където Васил Левски е отсядал два пъти. Повече от 15 години къщата не е реставрирана. Документите са подготвени, ремонтът е съгласуван с Министерството на културата и при по-топло време ще започнат ремонтните дейности. Както вече споменах, през 2017 година ще продължим с археологическите проучвания, ако разполагаме със средства. Целта е да се развие отдел „Археология“ в музея, тъй като все още е много слаб. От няколко дни при мен е назначен археолог на щат „уредник“. Неговата задача е да попълни този отдел. Имам уговорка с директора на Исторически музей – Балчик Радостина Енчева да ни гостува с интерактивна мобилна изложба за храма на Кибела на 30 април. Тази година тя е изготвила мобилна изложба и прие да ни гостува в навечерието на нашите чествания. Историческият музей в Клисура има традиция винаги да кани други музей с техни изложби в навечерието на големите тържества по повод Априлското въстание. По отношение на археологията имаме малък фонд и гостуващите изложби са предимно с такава тематика. Все пак да си представим Балчик и факта, че не много хора биха го посетили, а най-малко да намерят и музея там. Гостуващата изложба ще предизвика интерес, а през летните отпуски хората, минавайки през Клисура, ще пожелаят да видят и храма на Кибела, но вече в Балчик. Идеята ни е ние също да гостуваме, като в момента имаме гостуваща изложба в Петрич, свързана а розопроизводството в Клисура, а в началото на юни, когато е розоберът в нашия град, ще върнем гостуването на колегите от Балчик.

Фокус: Какво може да кажем по отношение на посещаемостта в Исторически музей – Клисура през 2016 година?

Стоян Иванов: След така наречената криза, която премина през България, се наблюдава обратен процес, тоест покачване на броя на посетителите. В сравнение с 2015 година, през 2016-та отчитаме 25 % ръст на посетителите, което е добър резултат. Все пак не можем да достигнем онзи ръст на посетителите, който имахме до 2009 година. Трябва да се отбележи, че се наблюдава повишен интерес не само към Исторически музей – Клисура, а и към всички музей в страната.

Фокус: Г-н Иванов, със сигурност и хора, които все още не са посетили Исторически музей – Клисура. Нека накратко да им опишем какво могат да видят там.

Стоян Иванов: Като цяло музеят е насочен единствено и само към Априлското въстание. В сградата на Исторически музей – Клисура има три експозиции. Те разказват за бита и поминъка на Клисура, за културата до Освобождението. Третото ниво на музея е изцяло подчинено на участието на нашия град в Априлското въстание. Към Исторически музей – Клисура има три възрожденски къщи. Първата е Павурджиевата къща, която в двора си има изградена автентична домашна розоварна от 19-ти век. Идеята ни е след реставрацията тази розоварна да стане действаща, тоест ще показваме на посетителите самия процес на изваряване на розата и получаването на розовото масло. Другият ни обект, който представлява интерес за посетителите, е Козинаровата къща. Добре известна е историята с майката, която, за да избегне поругаването по време на потушаването на Априлското въстание, слага край на живота си, скачайки с четирите си деца в кладенеца в двора на къщата. Третият ни обект е Червенаковата къща. Тя е първата къща, построена след Априлското въстание в Клисура. Там клисурци посрещат своите освободители – колоната на генерал-майор Комаровски, която на 10 януари 1878-ма година влиза в нашия град. Това са трите ни обекта, наред с Исторически музей – Клисура.

Фокус: Толкова много история има в Клисура. Получила ли е тя своето достойно място в границите на българската история и родната историческа памет?

Стоян Иванов: Знаете за скандалът, който се разрази през 2016 година и беше свързан с полагането на пръстта на градовете, участвали в Априлското въстание, в Алеята на славата във Военната академия в София. Тогава Клисура бе пропусната. Разбира се, в този момент се вдигнахме всички клисурци, а и не само ние. Голяма част от българите, които са посещавали Клисура, подкрепиха нашата петиция. Всичко това доведе до един положителен край и в навечерието на 1-ви ноември положихме гилзата с пръстта на Клисура във Военна академия. Разбира се, всеки един от жителите на Клисура, потомци на славните клисурци и априлци, почувства удовлетворение от това, което ние направихме за паметта на предците ни.

Фокус: Това е важна стъпка, но винаги има и какво друго да се направи в тази посока.

Стоян Иванов: Да, разбира се, но проблемите, които касаят опазването на културно-историческото наследство са огромни. Един от тях е липсата на финансиране. С колегите обсъждаме, че културата и музеите винаги стоят на едно от последните места по отношение на финансиране и разбиране от страна на властимащите и управляващите, независимо кой е министър и кой управлява страната ни. Обаче, винаги когато дойдат чужденци, ние показваме музеите си, а когато стане въпрос за финансиране – просто ни забравят.

Фокус: Това е пълен оксиморон.

Стоян Иванов: Абсолютно да! В момента дори с колегите организираме за втора поредна година интересна конференция, озаглавена „Музеи и общини“. Тази година ще бъде в Трявна, а през миналата година беше в Попово. Там винаги каним представител на Сдружението на общините в България. Причината е, че през годините голяма част от общините не спазват Закона за културното наследство и Закона за закрила и развитие на културата, а собствените приходи на музеите така и не ги връщат. По този начин извиват ръцете на работещите в този вид културни институции.

Фокус: Колкото и да са пренебрегвани музеите в България, все пак те са основен фундамент на историческата памет?

Стоян Иванов: Да, разбира се. Още повече, че музеите в своята функция са и образователни. Работим и с деца. Голяма част от учителите по история разбраха предимството на откритите уроци. Един открит урок в музея дава на децата много по-ясна представа за събитията, за които се разказва. Учениците се докосват до предмети, до атмосферата на епохата и до културните ценности, които тя носи в себе си. По този начин по-бързо усвоява знанията, които са му необходими./Вестник Марица