Секции

02 June 2020 04:17

Днес е най-веселият празник! Над 15 имена черпят за имен ден!

След краткия отдих от коледно-новогодишните януарски празници българският народен календар празнува тържествено и шумно 1 февруари, Трифон Зарезан. Почитат го най-вече там, където съществува развито лозарство. Но не се отказват и тези, които търсят причина за почерпка...

Какво са съхранили предците ни от езическите традиции за празника и какво са привнесли от християнската догма.

Според българския народен календар от Трифоновден започва пролетно-лятното полугодие.

Свети Трифон е защитник на лозари, кръчмари и градинари. И тъй в нашия обичай се преплитат честването на Свети мъченик Трифон с народния празник Трифон Зарезан – един от най-бурните и жизнерадостни народни празници.

Житието на светеца ни запознава с човек, чийто път е изпълнен с много терзания, заради силната му вяра, но по стара българска традиция притчата за Трифон Зарезан е изпълнена с благодушен присмех. Ето какво гласи тя:

Един ден в началото на февруари Трифон се стъкмил да ходи да си подрязва лозето. По пътя си срещнал Светата майка с пеленаче в ръце и ѝ се присмял. На Богородица ѝ домъчняло, но нищо не отвърнала. Само като минавала покрай къщата му, рекла на Трифоница:

- Бягай на лозето да превържеш мъжа си, че си е отрязал носа.

Затичала се Трифоница и видяла, че мъжът ѝ, малко „понаправил“ глава, подкастря старите израстъци. Той се учудил, като я видял така уплашена, а тя набързо споделила какво ѝ казала Дева Мария. Отново се присмял Трифон:

- Аз да не съм пиян, та да си отрежа носа? Аз режа не така, а така – показал – и като замахнал с косера, клъцнал носа си.

От тук идва и народното название на празника: Трифун Зарезан, Трифун Чипия, Трифун Пияницата...

На този народен празник ясно личи и „първообразът“ му – големите пролетни Дионисиеви тържества, които траките необуздано празнували. Много от съхранените обреди и обичаи са идентични с играните някога мистерии в чест на Дионисий – бога на плодородието, веселието и виното.

На Трифоновден стопанките ставали рано, омесвали прясна пита, пълнели кокошка с ориз и я изпичали. По традиция те правели още тутманик, препечен суджук и пържени яйца, наливали бъклица с вино и всичко приготвено слагали в нова шарена торба.

Така стъкмени мъжете тръгвали за лозята „да кроят“, да подрязват лозовите насъждения, та всяка лоза – да дава – чебър вино. Според обичая всеки стопанин отрязвал от своето лозе по няколко пръчки и поливал отрязаното място с вино. Свежите пръчки свивал на венче, с което украсявал калпака си.

Сбрани на лозовите масиви, мъжете си избирали и „цар“. Това обикновено бил този, чийто лозя през изминалата година били родили най-много, или пък – най-щедрият и уважаван мъж от селото. Окичвали „царя“ с венец и гердани от здравец, чимшир и млади лозови филизи. А после сядали, вадели от торбите приготвеното от стопанките им и си правели шумно угощение, опитвайки от виното един на друг.

Добре пийнали и похапнали, те тръгвали към селото, като качвали „царя“ на „колесница“ и се редували да го теглят. В селото минавали от двор на двор, ръсели с босилкова китка и благославяли, а домакините изнасяли котли, пълни с вино, черпели и поливали главата на „царя“. След като обиколели всички домове, мъжете се събирали в „царската“ къща или на мегдана и продължавали празника до първи петли.

Двата дни след Трифоновден в народния календар също са празници с по-особен характер. По името на първия, и 2-ри, и 3 февруари са известни като Трифонци.

На първия Трифонец нашите деди заплашвали дърветата, които не раждат. Който имал ялово дърво в градината си, отивал при него и замахвал със секирата, а негов съсед или побратим го увещавал: „Недей, недей да го режеш. Добро си е дървото и тази година ще цъфне и ще върже.“

Обрядът, характерен главно за Родопската област, се нарича „трифоносване“ и засяга и бездетните жени и добитъка. Пак в този район третият ден от празниците се нарича Божа майка и се тачи от младите бездетни жени. Те изпичали големи пити от царевично брашно и ги раздавали на съседите.

В Източна България двата дни след Трифон Зарезан се знаят като Света Богородица и Симеоновден. И двата се почитали от бременните и нераждали млади жени. Избягвало се всякаква работа и най-вече рязане и сечене. Симеоновден тук го наричали „Симеон–бележник“. Вярвало се, че нарушаването на забраната за работа ще доведе до раждане на дете или добиче с белег – „симьосано“.

И трите Трифонци в народния календар имат безспорна връзка с православните празници и традиции. В старобългарската притча за Трифон Зарезан намираме вплетено библейското сказание за отиването на Дева Мария с Младенеца в храма. Поверията и магическите действия срещу безплодие, които се практикуват на втория и третия Трифонец, явно са свързани с името на Светата майка, с вярата, че тя е покровителка на майчинството.

Първият Трифонец пък съвпада със Сретение Господне – 40-ият ден от рождението на Христа. И приели християнската религия, дедите ни не се отказали и от езическите си вярвания и обичаи – щом можели и на тях да се надяват за здраве и плодородие.

Жива е традицията и днес, въпреки настъпилите след 1968 г. промени в православния християнски календар. На много места Трифон Зарезан все още се празнува по стария църковно православен стил, на 14 февруари, който в годините на социализма бе обявен за Ден на лозаря. Но това е друга тема.

Важното е, че и днес повсеместно се почита Трифон Зарезан, че по-голяма част от обредността на празника се е запазила и че по нашите земи все още е жив духът на Дионисий – богът на плодородието, веселието и виното.

Днес имен ден празнуват: Радко, Рачо, Трифон, Трифонка, Лозан, Лозана, Гроздан, Гроздана, Веселин, Веско, Весо, Веселина, Веса, Радка, Секул, Маламка./БЛИЦ

Днес Ви питаме:

През 2020 година може ли да няма тежки ПТП-та?

Да

Не

Нямам мнение

Културен афиш
Изтегли си късметче