"Алфа Рисърч" на старта на кампанията: ГЕРБ - 31.5%, БСП - 29.6%

Силна поляризация на обществените нагласи, висока готовност за гласуване и поредица от малки дистанции, които задават голяма интрига за изхода от парламентарния вот, регистрира проучване на агенция "Алфа Рисърч" на старта на предизборната кампания. То е осъществено в периода 16-23 февруари със собствени средства.*

Месец след встъпването си в длъжност, президентът Румен Радев продължава да се ползва с високо одобрение от 55%.

Действията на назначеното от него служебно правителство обаче се посрещат от обществото със значително по-слаб ентусиазъм. 55% от пълнолетните българи не изразяват конкретно мнение за работата на служебния кабинет, а останалите са по-скоро поляризирани – 26% положителни срещу 19% отрицателни оценки. За разлика от правителството, служебният премиер Огнян Герджиков се ползва с по-високо лично доверие от 33% срещу 20% недоверие, показват данните на „Алфа Рисърч”.

Седмица преди Конституционният съд да отмени санкциите за негласувалите, готовността за участие в предсрочните парламентарни избори е сравнително висока – 66% от реално пребиваващите в страната избиратели. Ако въпреки решението на КС тенденцията се запази, може да се очаква на 26-ти март до урните да отидат около 3.7 млн. гласоподаватели - активност, която би била по-ниска от тази в първия тур на Президентските избори от 2016 г., когато 3.9 млн. души.

Няколко малки дистанции в електоралните позиции на партиите задават поредица от неизвестни за изхода от предсрочните парламентарни избори. Първата – разликата между двете водещи формации ГЕРБ и БСП, които влизат в кампанията със силно сближен резултат. ГЕРБ запазва лидерство от 31.5%, следван от БСП с 29.6% от решилите да гласуват.

За последния месец ГЕРБ търпи лек спад като губи по-съществено симпатиите на средните поколения. Обратно, БСП бележи лек ръст, укрепвайки позициите си в най-малките населени места. Независимо от електоралната динамика, доверието към лидерите на двете партии остава на равнището отпреди месец – 31.9% за Бойко Борисов и 25.3% за Корнелия Нинова.

Обединените патриоти влизат в надпреварата като трета сила с 10.8% от решилите да гласуват. Вътрешните противоречия, довели до напускане на техни доскорошни депутати обаче, се отразяват негативно на персоналния имидж на лидерите на коалицията, които губят по около 5 пункта доверие.

Подобна ерозия в доверието към лидерите на патриотите поставя въпроса дали няма да се отрази на електоралната подкрепа за тях в хода на кампанията и да сближи позициите им с тези на ДПС и партията „Воля” на варненския бизнесмен Веселин Марешки, отбелязват социолозите. Към момента, ДПС привлича 6.8% от решилите да гласуват, а партия „Воля” стартира кампанията с 5.7% подкрепа от решилите да гласуват.

В първите дни от надпреварата на минимална дистанция от 4%-та бариера е Реформаторският блок с подкрепа от 3.9% от решилите да гласуват и реалистични шансове за представителство. Проучването на "Алфа рисърч" е стартирало преди обявяването на коалицията между РБ и "Глас народен" (които в минали избори са успявали самостоятелно да спечелят около 1% от вота), поради което не отчита ефекта от партньорството помежду им.

Коалицията Движение „Да, България” стартира кампанията с 2.6%, а „Нова Република” с 1.5% от решилите да гласуват. Авансът на „Да, България” се дължи основно на по-добри позиции сред най-младите поколения, а предизвикателството пред тях е да постигнат по-висока мобилизация на симпатизантите си. „Нова Република” има твърд и мобилизиран, но силно ограничен електорат.

Единствената по-различима алтернатива в ляво – коалицията „АБВ – Движение 21” влиза в кампанията с подкрепата на 2.9% от решилите да гласуват. Нейният шанс за постигане на по-добър резултат са самоопределящите се като ляво-центристки избиратели, които БСП не успява да мобилизира зад себе си. С подчертана анти-статукво нагласа, тези избиратели припознават като възможности за гласуване коалиция „АБВ – Движение 21” или възможността да отбележат опцията „Не подкрепям никого”.

В заключение от „Алфа Рисърч” анализират, че нагласите на избирателите потвърждават тенденцията към коалиционно управление, като двупартийна формула изглежда все по-малко вероятна. Сериозните идеологически, политически и геостратегически различия между водещите партии ги прави силно несъвместими, а базирана на подобна основа коалиция би била крайно неустойчива. В този смисъл, парламент, съставен единствено от първите пет формации ще е сериозно изпитание за тези, които получат мандат за съставяне на правителство, отбелязва "Алфа рисърч". *Изследването е проведено в периода 16 – 23 февруари 2017г. от "Алфа Рисърч" и се реализира със собствени средства. Изследването е проведено сред 1024 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на анкетираните лица. "Алфа Рисърч" носи отговорност за данните и интерпретацията, публикувани на нейния сайт, но не и за избирателно или манипулативно използване на тези данни./Дарик радио