Секции

29 March 2024 07:38

Назад във времето: Научете още за опълченците от Карлово

Петър Иванов Кунчев е по-малкия брат на Васил Левски.

Роден е през 1844 г. в Карлово. Учи в местното взаимно училище. По спомените на съвременниците той много приличал на брат си. Рус, със сини очи, пъргав, с подкупваща усмивка, общителен, разговорлив, с буден ум. Едва навършил 20 години, напуска Карлово. Найден Геров го снабдява с руски паспорт и така, през Одрин и Цариград, Петър се озовава във Влашко. Там се занимава с чиракуване.

При вестта за организирането на Втората българска легия, Петър Кунчев заминава за Белград. След разпускането на Легията отново се завръща във Влашко, където остава до май 1876 година. Живее в крайна бедност, както сам пише в писмо от 26 август 1874 г. до Тодор Пеев: „Поздравлявам те господин Тодор Пеев, аз Петър Иванов Старопланински, на Василя Левски същи брат…” В писмото той моли Тодор Пеев да му помогне да си намери работа, че „си е заложил дори дрехите”. Заедно с Атанас Горов е сред първите доброволци, включили се в четата на Христо Ботев. След разгрома и с хаджи Костадин Димитров от Сливен се укриват в София вероятно при различни хора, последно при хаджи Стоянка Цокова.

С паспорт изваден със съдействието на Найден Геров Петър Кунчев заминава за Цариград, оттам за Кишинев в Русия, където постъпва на военна служба. Напуска службата си и на 19 април 1877 г. е в Плоещ, и от същата дата е записан в Опълчението, в Първа дружина, Втора рота. По-късно е преведен в Трета рота под командването на подполковник Калитин. Участва в сраженията при Стара Загора. На 11 август 1877 г. в боевете за Шипка е ранен в десния крак. Награден е с военен орден и Георгиевски кръст за храброст. От лазарета в Търново е изпратен за лечение в Харков. На 2 юли 1878 г. е уволнен по болест за една година, а по-късно завинаги, „с право на 10 копейки дневно“ и му е предоставен безплатен билет за „всички транспортни средства“, за да се завърне в родното Карлово. Ходел е с бастун, кашлял и накуцвал. Пристига в родния град от лечението в Харков към 22 февруари 1878 година.

От първите дни Петър моли за дребна общинска служба, която да му осигури поне минимални средства. Не подава молба за поборническа пенсия и такава не му е отпусната. Назначен е като младши стражар. Само три години след завръщането си почива от туберкулоза през 1881 г.

ВАСИЛ ИВАНОВ ПЛАТНАРЕВ. Роден е през 1845 г., почива 1910 в гр. Карлово. Завършва Карловското петокласно училище. В началото на май 1869 г. е един от основателите на Карловския революционен комитет, основан от Васил Левски. Избран да отговаря за приемане и изпращане на кореспонденцията. Същата година заминава за Одеса при Филип Тотю във връзка със закупуване на оръжие за народното дело. В началото на 1876 г. Участва активно в подготовката на Априлското въстание. Избран е за делегат на Великото народно събрание в Оборище. Доброволец е в СТВ 1876 г.

В лагера на Опълчението пристига от Браила, Румъния. На 18 май 1877 г. е зачислен в ІV-та дружина и се проявява в боевете при Шипка и Шейново, а в боя при с. Читак, Новопазарско е тежко ранен в дясната ръка и гърдите и се лекува продължително време в болница. Получава Георгиевски кръст за храброст. Уволнен от служба на 24 май и получава дружинно свидетелство № 543.

След Освобождението завършва юридически науки в Русия. Известно време е мирови съдия в Карлово, но поради заболяване се пенсионира през 1889 г. Васил Платнаров е женен за Мария Начева, дъщеря на Яна Кунчева- сестра на В. Левски, от която имат пет деца. Андрей най-малкия, загива в Междусъюзническата война през 1913 г. в боя при Криволак.

Исторически музей Карлово

Днес Ви питаме:

Забравена добродетел ли е състраданието?

Да

Не

Нямам мнение

Културен афиш
Изтегли си късметче