ГЕРБ с едни гърди пред БСП на старта

Малки дистанции в електоралните позиции на партиите задават поредица от неизвестни за изхода от предсрочните парламентарни избори. Водещи формации ГЕРБ и БСП влизат в кампанията със силно сближен резултат: ГЕРБ запазва лидерство от 31.5%, следван от БСП с 29.6% от решилите да гласуват. Това показва оповестено в понеделник изследване на "Алфа Рисърч", проведено в периода 16-23 февруари 2017 г. сред 1024 пълнолетни граждани от цялата страна, реализирано със собствени средства. Готовността за участие в предсрочните парламентарни избори е сравнително висока - 66% от реално пребиваващите в страната избиратели.

За последния месец ГЕРБ търпи лек спад, като губи по-съществено симпатиите на средните поколения. Обратно, БСП бележи лек ръст, укрепвайки позициите си в най-малките населени места. Независимо от електоралната динамика, доверието към лидерите на двете партии остава на равнището отпреди месец - 31.9% за Бойко Борисов и 25.3% - за Корнелия Нинова.

"Обединените патриоти" влизат в надпреварата като трета сила с 10.8% от решилите да гласуват. Вътрешните противоречия, довели до напускане на техни доскорошни депутати, обаче се отразяват негативно на персоналния имидж на лидерите на коалицията, които губят по около 5 пункта доверие.

Подобна ерозия в доверието към лидерите на патриотите поставя въпроса дали няма да се отрази на електоралната подкрепа за тях в хода на кампанията и да сближи позициите им с тези на ДПС и партията "Воля" на варненския бизнесмен Веселин Марешки. Към момента ДПС привлича 6.8% от решилите да гласуват, а партия "Воля" стартира кампанията с 5.7% подкрепа от решилите да гласуват.

В първите дни от надпреварата на минимална дистанция от 4%-на бариера е Реформаторският блок с подкрепа от 3.9% от решилите да гласуват и реалистични шансове за представителство.

"Алфа Рисърч" уточнява, че настоящото проучване стартира преди обявяването на коалицията между РБ и "Глас Народен" (които в минали избори са успявали самостоятелно да спечелят около 1% от вота), поради което не отчита ефекта от партньорството помежду им.

Коалицията "Движение Да, България" стартира кампанията с 2.6%, а "Нова Република" - с 1.5% от решилите да гласуват. Авансът на "Да, България" се дължи основно на по-добри позиции сред най-младите поколения, а предизвикателството пред тях е да постигнат по-висока мобилизация на симпатизантите си. "Нова Република" има твърд и мобилизиран, но ограничен засега електорат.

Единствената по-различима алтернатива вляво - коалицията "АБВ - Движение 21" - влиза в кампанията с подкрепата на 2.9% от решилите да гласуват. Нейният шанс за постигане на по-добър резултат са самоопределящите се като лявоцентристки избиратели, които БСП не успява да мобилизира зад себе си.

С голямо значение за крайния резултат ще бъдат и тенденциите сред по-малките десни и леви формации. Нарастващата поляризация между ГЕРБ и БСП може да фокусира вниманието върху двете основни партии, което би затруднило останалите по пътя им към парламента.

Същевременно обаче прекомерната агресивност, взаимни обвинения и компромати между ГЕРБ и БСП могат да стимулират повече хора да се обърнат към по-малките партии.

Въпросът с броя на формациите, които ще намерят място в парламента, ще се реши в хода на кампанията, когато 25 на сто от избирателите заявяват, че ще вземат окончателното си решение.

Нагласите на избирателите потвърждават тенденцията към коалиционно управление, като двупартийна формула изглежда все по-малко вероятна. Сериозните идеологически, политически и геостратегически различия между водещите партии ги прави силно несъвместими, а базирана на подобна основа коалиция би била крайно неустойчива. В този смисъл парламент, съставен единствено от първите пет формации, ще е сериозно изпитание за тези, които получат мандат за съставяне на правителство.

Месец след встъпването си в длъжност президентът Румен Радев продължава да се ползва с високо одобрение от 55%. Действията на назначеното от него служебно правителство обаче се посрещат от обществото със значително по-слаб ентусиазъм. 55% от пълнолетните българи не изразяват конкретно мнение за работата на служебния кабинет, а останалите са по-скоро поляризирани - 26% положителни срещу 19% отрицателни оценки./Вестник Марица