Секции

16 October 2019 14:43

Бунтовна Клисура – урок по родолюбие и достойнство

Само споменаването на град Клисура днес връща в паметта на родолюбивите българи героичните събития от 1876 г., когато избухва Априлското въстание. Не е пресилено да наречем Клисура град-герой– заради сплотеността на хората, които „като един“ участват в борбата за освобождение на България от османско владичество.

Битката е неравна, свидетели разказват, че, за да бъде потушен бунтът, цялата долина около Клисура буквално „почерняла“ от изпратените орди на Тосун бей. Срещу 2000 души се изправили около 200 много зле въоръжени българи. В защитата на Клисура участва четата на Иван Танков Козарев, по-известен като Боримечката. Черешовият топ, с който са се готвили да отблъснат противника, днес е символ не само на Клисура, но и на онзи върхов момент в революционната ни история, когато народът поема пътя на освободителната борба. Днес в китното старопланинско градче всичко напомня за тези събития. Паметникът на Боримечката с черешовото топче стои като на стража в историческата местност Зли дол. Героите на Клисура оживяват всяка година на втори май чрез вълнуваща възстановка на събитията от 1876 г. За този ден се готвят всички: от учениците до музейните работници и потомците на героите. „Не само по време на Априлското въстание, но и след него съдбата на Клисура е трагична” – разказва директорът на местния Исторически музей Стоян Иванов:

„Когато се взема решение за вдигане на въстанието, Клисура е част от Четвърти революционен окръг, с апостоли Панайот Волов и Георги Бенковски. Те идват в Клисура, за да възстановят старата комитетска мрежа, създадена от Васил Левски. Той два пъти е идвал в града, като втория път през 1870 г., заедно с Ангел Кънчев, основават и таен революционен комитет. През пролетта на 1876 г. започва подготовка за въстанието. Тогава в родния си град се връща Никола Караджов, млад и добре образован човек, владеещ седем чужди езика. Бил е доста заможен, работил е като учител в Пловдивската гимназия. Като се замисли човек, в Клисура именно най-младите и прогресивни хора вземат решение за вдигане на въстанието. Когато се свиква Великото народно събрание в местността Оборище, Никола Караджов е делегат там и участва в комисията, определила дата за избухване на бунта. На 20 април(по стар стил) Никола Караджов е в град Копривщица и става свидетел на началото на въстанието. Това, с което клисурци много се гордеем, е, че той преподписва т.нар. „кърваво писмо“ на Тодор Каблешков до революционерите в Панагюрище за обявяване на въстанието. В него Караджов добавя: „Бях очевидец на гореказаното от Тодора, тръгвам за Клисура да направя същото“. За съжаление, самата подготовка и преждевременното избухване на бунта не могат да доведат до реални резултати. На 26 април, при втората атака, градът пада и е подложен на пълно унищожение. Около 400 са жертвите, предимно деца, бременни жени и възрастни хора, които нямали възможност да се спасят чрез бягство към близкия град Копривщица“.

Наричат църквата „Успение на Света Богородица” новия храм в Клисура. Построен е преди повече от 120 години, когато тукашните хора се залавят да вдигнат от пепелта своя роден град. Повече научаваме от Лало Ботев, човека, който е приел грижата за храма като своя житейска мисия.

„Под големия купол в църквата има магическа, божествена сила, която лекува и кара тялото да търси тук отмора – казва Лало Ботев. – Това е новият храм, в стария „Св. Николай“ нашите въстаници са съхранявали барута за въстанието. Оръжието, което е пристигало, през нощта са го слагали тайно там. След началото на бунта клисурци обявяват града за република, тя просъществувала шест дни. След опустошителното нашествие на ордите обаче, „гласът на черешовия топ в Клисура отеква из Европа“. Издаден е указ, след намеса отвън, всички хора да бъдат върнати по домовете им. Двама журналисти, посетили Клисура по това време, разказват в спомените си как по пътя, в близката местност Върличница, срещнали група клисурци, тръгнали към домовете си. 38 дни те се скитали без храна и подслон в гората, изтощени от глад и умора. Журналистите се учудили защо отиват там, където няма и една къща, в която да се подслонят. В отговор най-възрастният в групата, известен от летописите като дядо Стайко, попитал: „А небето над Клисура стои ли?“, журналистите отвърнали „Да, небето стои.“ На това той възкликнал „Е, щом го има небето, тогава ние ще направим нова Клисура!“

Неслучайно след това не възстановяват стария храм „Свети Никола“, с чиято камбана възвестяват въстанието. Изградили новата църква в името на Света Богородица, заради иконата, която при бягството едно малко момче успяло да скрие под палтото си. В това видели добър знак за небесна закрила и с вяра се върнали, за да вдигнат от пепелта родната Клисура“, добавя Лальо Ботев./Източник: БНР

Днес Ви питаме:

Ще приготвяте ли зимнина?

Да

Не

Нямам мнение

Културен афиш
Изтегли си късметче