Кой предаде Априлското въстание

Априлското въстание продължава около месец.

За сравнение Критското е от 1866 до 1869 г. Три години островитяните се сражават с поробителя. Как се случва така, че другите винаги са пред нас?

Причината е предателството. През 1876 г. то изпълзя от подмолите на българската душевност. И другите народи имат предатели, но нашите са в пъти повече на глава от населението. Грозната статистика сочи, че издайниците са колкото въстаниците.

В късната есен на 1875 г. Гюргевският революционен комитет взема решение за всенародно въстание. Под председателството на Стефан Стамболов

страната е разделена

на пет революционни

окръга

Първи - Търновски, Втори - Сливенски, Трети - Врачански, Четвърти - Пловдивски, и Пети Софийски. Определени са главни апостоли с помощници, които да подготвят бунта.

В Пловдивски окръг с център Панагюрище главен апостол е Панайот Волов, но на практика властта поема неговият помощник Георги Бенковски. Под твърдата му десница само тук е изградена стройна организация. Бедата на другите окръзи е, че нямат по един Бенковски!

За Враца заминават Стоян Заимов, Никола Обретенов и Георги Апостолов. Гюргевският комитет праща Обретенов в Софийско, но по неясни причини той променя маршрута. Така пети революционен окръг остава само на книга.

Кой да води

бащината дружина?

Това е въпросът в щаба на Заимов, Обретенов и Апостолов. Тримата се изпокарват, местните комити първо гледат сеир, после решават да ги натирят. В спомените си Мито Анков свидетелства:

“Най-после, около 2 априлий комитетът намери за добре, та изпрати във Влашко Обретенова и Апостолова и във Враца остана само Заимов: казаните г-да постоянно се караха за първенство, изявяваха разни претенции и дори един ден поискаха да се разходят свободно из градските улици, без да искат да помислят за последствията. Първите двама донякъде отказваха и да заминат, но като им се каза с добро, че трябва да се махнат от Враца, и като ги снабдихме с пари - те най-после склониха.”

Сега цялата тежест по подготовката на въстанието ляга на плещите на Стоян Заимов.

Главната грижа

на Заимов е знамето,

което лично ще развее в съдбовния ден. Под негово ръководство от атлаз го шият две моми. Когато Йордан Йорданов-Инджето пристига в града, Стоян му показва байрака.

“Аз му направих забележка, като му казах, че той, като апостол, трябва да се намерва постоянно с населението и да работи за общото дело, както работят всички наши хора.”

Бенковски също е поръчал пряпорец, но между другото. Оръжието, продоволствието, тактиката и стратегията са на челно място за него. На 14 април той свиква историческото събрание в Оборище да уточни подробностите за бунта.

Сред делегатите е Ненко Терзийски от пазарджишкото село Балдево. На съзаклятническия форум Ненко бил раздвоен. Викал “Да живей!”, но

Юда му говорел

с вътрешен глас

“Ами ако някой измежду нас отиде и предаде на турците, че българите се готвят да въстанат, то какво има да стане?”, все се питал и правилно отговарял: “Голяма награда ще да даде правителството на тоя човек, но и той не може живя между българите.”

За да не го изпревари някой, Ненко хуква от Оборище към Пазарджик и изпява всичко пред Али бей. Телеграфът почва да щрака в Пловдив, Одрин и Стамбул.

На 19 април в Копривщица влиза Неджиб ага с отряд чалми. Носи списък на бунтарите воглаве с Тодор Каблешков. Той разбира, че има предателство, и решава да обяви въстанието. Сутринта на другия ден пука първата пушка. На Калъчовия мост Георги Тиханов поваля заптието Кара Хюсеин. С неговата кръв е подписано Кървавото писмо до панагюрци.

Във Враца

развяват байрака

Понеже няма друго подръка, Стоян Заимов хваща дръжката на знамето. На 18 май ритуално развява атлаза и тръгва към Възнесенската църква. Няколко фишеци пукат във въздуха. Запалена е една къща и един дюкян, драскат клечката и на едно кафене.

“Турските войници надничаха от хановете и ни гледаха спокойно как се опитваме да палим хорските имоти”, спомня си участник в акцията.

Има две чети, които да дадат рамо на Ботевата, минала Дунава предишния ден. Не могат да се разберат обаче коя да тръгне първа. Първата настоява да е след втората, а втората иска да е след първата. Докато решават сложното уравнение, за Балкана тръгва турската.

На 19 май врачанските юнаци стигат до заключението, че бунтът е обречен, и се разбягват. Пушките, пищовите и калъчките хвърлят в нужниците.

Главният апостол

бяга в женски дрехи

Сторил каквото може за свободата българска, Стоян Заимов съблича апостолската униформа и слага сукман. Захари Стоянов описва това невероятно преображение:

“Облечен с женски дрехи - кьосеобразната физиономия му спомогнала на това - с паничка ходел да проси оцет уж, а солдатите го побутват оттук-оттам. Един от съзаклятниците разказва, че майка му, без да знае, ненадейно го намерила в избата. Завикала и заплакала и той пак си взел паничката и излязъл по улиците.”

Самороден артистичен талант, на 25 май Заимов сменя реквизита. Хвърля паничката и мята мотика на рамо. Тръгва да копае лозе. Пресрещат го двама башибозуци.

Двуметровата широкоплещеста мома мяза да е съмнителна. “Жено врачанска! От кои си и къде отиваш?”, пита едната чалма. Стоян почва да мрънка и влиза в кауша.

В българската фразеология пък влиза крилатото “Жено врачанска!”

И Стефан Стамболов

дезертира

Председателят на Гюргевския комитет поема главното апостолство в Първи търновски окръг. Помощници на Стамболов са Христо Караминков, Георги Измирлиев и Иван Семерджиев.

На 26 април в резултат на предателство Измирлиев и Семерджиев са арестувани. Стамболов обаче не обявява въстанието като Каблешков. Скрива се неизвестно къде, вероятно в някое търновско мазе, откъдето е родом.

Изоставен, революционният окръг прибягва към четническа тактика. Поп Харитон, Цанко Дюстабанов и Христо Патрев повеждат сърцати юнаци срещу поробителя.

След разгрома Стефан Стамболов се появява във Влашко и отново почва да проповядва бунт. Лозунгът му е като на някогашните партийни секретари: “Дайте да дадем!”

Маскирани като говеда ловят бунтовниците

С хлопки на кръста селяни дрънчат по чукарите

След разгрома на Априлското въстание и Ботевата чета е проведена мащабна предателска операция. Маскирани като говеда селяни ловят пръснатите из планината бунтовници. С хлопки и звънци на кръста дрънчат по чукарите. Един се прави на вол, друг до него е крава.

Обезумелите от глад комити ги намират по звука. В кошарите и мандрите нарочно няма храна. Това кара гладните да пращат чобаните до близките села. Онези се връщат с потери.

За да не стават грешки,

издайниците са

с остригани глави

Късите прически ги отличават от рошавите и брадясали комити. Така акцията влиза в историята като операция “Стригана глава”.

“Като вървяхме из гората - разказва Никола Обретенов, - чухме звънци, но не виждахме говеда. Когато те ни съгледаха, вирнаха опашки и отидоха из гората. Веднага уловихме говедаря и го запитахме има ли потеря? Каза, че няма. Има ли хляб? Няма, но колибата е насреща, там има хляб, брашно, сирене, мляко. Но тъкмо казваше това, чухме, че изгърмя залп…”

Друга група влиза

в кошарата на турчин

“Ага, виждаш работата в що се състои, ние сме комити като две и две четири, но от вас не искаме друго нищо освен хляб”, казват му гладните. Османлията пъргаво вари кафе и се разпорежда за ядене.

На тръгване нашите се бъркат да му платят, но той отказва. Бил изпълнил закона на гостоприемството. За капак сочи на бегълците откъде да минат, та да заобиколят башибозука.

“Българите не постъпяха така. Освен предателството, ако някой измежду тях се намереше по-добър, той питаше най-напред колко пари ще му заплатим за труда”,

твърдят Никола

Обретенов

и Сава Пенев

“При разказа на двамата приятели аз ще да прибавя това, че не познавам ни едного бунтовника, който да не е бил издаден от българи”, хроникира Захари Стоянов.

През май овчарят Трифон Семов полага титанични усилия да предаде трима въстаници. Клетниците първо се крият в кошара на негови роднини, после се мушкат в пещерата Топлата дупка. Трифон им обещава да ги прекара през Искъра до софийското село Оплетня. Целта му е да ги предаде.

Трифон търси ортаци, но селските първенци отказват да участват в скверното дело. Тогава издайникът отива при бюлюкбашията.

“Кажи им да бягат”,

маха с ръка онзи

Той е пренаситен от жестокости, а и не иска да рискува живота на хората си. Чобанинът обаче заплашва, че ще се оплаче във Враца. Поставен натясно, правоверният скланя да устрои засада.

Докато вървят към лобното място, единият беглец усеща измамата. “Трифоне, мирише ми на турски тютюн”, рекъл той. В този миг гръмват шишанетата. Провидението спасява юнаците, прострелян пада предателят. Забравил е да си остриже главата!

Друг случай. Отрядът на Димитър Икономов среща голобрадо овчарче. Дават му няколко жълтици да ги води. Подир малко момъкът спира:

“Ако ми дадете още

пари, ще ви водя, ако

ли не, ще ви оставя”

Броят му, но крънкането продължава по целия път. “Дайте още”, протяга ръка чобанчето.

Най-сетне групата е обградена в една воденица. “Заедно с турците и черкезите бяха дошли и българи, които ни придумваха да се предадем и да не се бием”, разказва Икономов.

Ето го и Ботевия четник Димитър Ночев. Той успява да се добере до родния Пирдоп. Обажда се на вуйчо си. Онзи му отказва хляб и убежище, но все пак не го издава.

През комшийските дворища момъкът се прехвърля у дома. Скрива се в плевнята, където брат му Гошан тайно го храни.

Бащата забелязва,

че хлябът

подозрително чезне

Притиска Гошан и той му открива конспирацията. Пирдопският краевед Методи Стоянов пише: “Хитрият старец се преструва, че дохождането на сина му е приятно, и казва Димитру да слезе от отлокуната (плевнята) и се скрие в зимника, където щяло да му е по-хубаво. Щом видял бунтовника в зимника, бащата заключва вратата и отива да го предаде в конака.” Димитър Ночев е осъден на смърт, по-късно е амнистиран.

Съдбата на предателите е различна. След Освобождението душегубецът на Георги Бенковски се разкайва. “Простете ме, сбърках!”, повтаря Вълю Мечката пред Захари Стоянов. За да успокои съвестта си, обещава всяка събота да пали свещ на лобното място.

Ненко Терзийски е

обезсмъртен на

паметника в Оборище

Той е архииздайникът на въстанието. На прочутия монумент името му е редом с всички участници в революционното събрание през 1876 г. Така пирамидата събира в едно героика и предателство.

По-късно грешката се разбира и възмутени туристи почват да трият буквите. Името на Ненко обаче е изсечено дълбоко в гранита и все още личи.

Ботеви четници плащат да бъдат погубени

Българи ги хвърлят в пещерата Голямата яма

На 20 май 1876 г. четата на Христо Ботев осъмва на върха Таушаница. Слиза в Лесков дол да почине и се нахрани. Мъжете теглят ножа на няколко шилета от кошарата на Димитър Мазната и ги слагат на огъня.

В този момент запъхтян се появява чобанинът. “Хайде платете ми шилетата, защото потерята наближава!”, вика той. “И аз съм дошъл народ да освобождавам!”, възкликва Ботев и нарежда да му броят три наполеона.

По пътя към своята голгота войводата среща не масов героизъм, а

предателства

и тънки сметки

за всеки грош

Първото разплащане става с един козлодуйчанин. Той е потънал в сълзи. “Попита го войводата защо плаче”, разказва четникът Атанас Свещаров. “Защото ми се уби волът”, стене клетникът.

Докато дружината стреляла по врага, заблуден куршум повалил добичето. “Тогава Ботев извади 8 лири турски, та му плати вола”, документира Свещаров.

Сетне Христо Ботев дава 1 лира на циганин за два крадени коня. Той поне не е българин.

На 17 май четата влиза в село Бутан. Тук дори няма на кого да се плати. “Като минавахме през селото - спомня си Йордан Йорданов-Инджето, - не можахме да видим да се мерне жива мъжка душа освен няколко бабички, които ни посрещнаха да ни кажат “Добре дошли!”

Захари Стоянов

коментира:

“Тая студенина от страна на населението, тая подигравка, така да кажем, да дойдеш с живота си да се жертваш за някого си, а тоя някой си да не иска да те погледне, е обстоятелство повече от убийство. Впечатлителната и наблюдателната натура на войводата била най-много поразена и поколебана. Той се смеел, напрягал се да покаже, че е весел, че нищо не забележва, но нима той е от ония хора, които да можат да скриват чувствата?”

Чувствата, които бушуват у Ботев, са олимпийски гняв и гибелно отчаяние. Той не може да приеме, че е възможно такова малодушие. Нервите му не издържат.

Вдига пушката

и взема на мушка

един селянин

Един от онези, които робството е обърнало в говедо. Преди да дръпне спусъка, Никола Кючуков го спира: “Стой, не бързай! Работата се разбра. Не са виновни. Вината е другаде, а нам свещен дълг ни е да оставим името си славно.”

Вече след разгрома оцелелите плащат, за да бъдат погубени. Четирима юнаци изпразват кесиите си пред овчари от Челопек. “Тия пари били толкова, щото българите селяни, които били пак четирима души, разделили си по 300 гроша”, изчислява Захари Стоянов.

Сделката е да ги

преведат до Сърбия

Вместо към границата обаче нашите юди тръгват към пещерата Голямата яма. Тя е дълбока 40 метра.

“До тая яма били водени нашите четирима мъченици, около нея близо били седнали те, без да я съгледат в тъмнината, тук ги бутнали техните свирепи водачи братя българи!”, описва злодеянието Захари Стоянов.

Дядото на Стефан Савов краде комитетски пари

Стефанаки и негов ортак прибират 3000 франка

Синята легенда Стефан Савов си правеше реклама с дядо си Стефанаки, на когото е кръстен. Повтаряше, че е потомък на национален герой, другар на Левски и прочее. Истината е друга…

През декември 1875 г. врачанският комитет решава да вземе на вересия голямо количество лой и пастърма, да ги продаде, а парите да вложи в оръжие.

Поръчител на сделката става Мито Цветков. Стоката е изтъргувана в Крайова на някакъв полски евреин. Приходът е 13 000 франка, 4000 са внесени в касата на Гюргевския комитет.

Купени са пушки и револвери, които обаче не могат да се пренесат през Дунава. С тях е въоръжена част от четата на Христо Ботев. Това дава повод на врачани да твърдят, че са финансирали дружината. Нещо повече - самата бойна единица била формирана по тази причина!

Проф. Александър

Бурмов

разсейва заблудата:

“Достатъчно е да се погледне равносметката на разноските на четата, обнародвана от З. Стоянов, за да се види, че врачанските пари, дадени от М. Цветков, съставят една малка част от общата сума, събрана за четата - 4000 франка срещу общо 17 701 75 франка. Още по-малко може да се твърди, че идеята за четата дошла, след като станала ясна невъзможността да се прекара през Дунава оръжието, закупено от врачани. Организирането на четата започва още от първата половина на април, а врачани правят настойчиви опити да получат оръжие и по-рано, и в края на април.”

Местният комитет дължи около 3000 франка за доплащане на оръжието. С парите тръгват Стефанаки Савов и Сава Петров Савов. Стигат Оряхово, за да се прехвърлят в Бекет, където ги чака Мито Цветков. Той праща вест да не минават, а

направо да се качат

на парахода

“Радецки”

На 17 май 1876 г. двамата Савовци стъпват на палубата. “В понеделник аз със Саво Петров се качихме на парахода, гдето ни посрещна Мито Цветков и ни представи на Ботева”, лъже Стефанаки.

Как ги е посрещнал, когато “Радецки” първо спира в Оряхово и след това в Бекет? Там към четата се присъединява Мито с голяма група “градинари”.

За да не стане дума за парите, Савовци използват психологически похват. Удрят го на откровение, което да предизвика стрес.

“Те ни увещаваха - пише Кирил Ботев - четата да не заминава за вътрешността на България, защото още нищо не било готово. Но ние бяхме тръгнали, а за връщане и дума не можеше да става. Брат ми тогава, загрижен, искаше да ударим на Рахово. Добре, ама най-добрите момчета и оръжието бяха в Бекет. Тогава възникна въпросът: какво да правим?"

Епилогът на тази

история

е емблематичен

за нашите нрави

След Освобождението Мито Цветков заслужава орден и поборническа пенсия. Вместо това кредиторите завеждат дело срещу него. Печелят!

Мито няма пари да погаси дълга, с който е купено оръжие за революционното дело. Ония пък нямат милост. Пращат съдия - изпълнител да му секвестира имуществото и къщата. Черните души му вземат и ризата от гърба.

Мито Цветков се поболява, умира без време на 37 години.

Свинар предава Бенковски с песен

След разгрома с най-верните си хора Георги Бенковски е в Тетевенския балкан.

Води ги свинарят Вълю Стоилов с прозвище Мечката. Той храбро крачи и пее хайдушката “Янкина буля думаше...”

Комитите се чудят защо е толкоз весел. Не подозират, че това е уговорен сигнал с потерята. Упътвани от гласовития, турците сколасват да построят ново мостче и да го хванат на мушка.

На 12 май дружината приближава засадата. Понеже са пръснати и оловото може да пропусне някого, Вълю ги спира преди да минат реката. “Хайде сега по-скоричко, дръжте се един от други да не паднете през мостенцето, па се не бойте вече”, упътва ги той. Сетне се хвърля по корем в храстите.

Очевидецът Захари Стоянов разказва: “Докато се готвех да попитам защо старецът се влече по земята, устата ми се заслюнчиха, езикът ми засъхна на гърлото. Около двадесет и повече пушки от двете страни на реката от четири страни изгърмяха отгоре ни и куршумите бръмнаха около ни като пчели...” /Източник: bgnow.eu