Доц. д-р Петър Ненков: Още при създаването на Вътрешната революционна организация Левски полага специални грижи за подготовката на военни ръководители за въстанието

Доц. д-р Петър Ненков, военен историк, в интервю за предаването „Със славната 2-ра Тракийска дивизия – За честта на България на Радио „Фокус” Пловдив.

Фокус: Г-н Ненков, има ли връзка и каква е тя между участниците в Априлското въстание и младата Българска армия, която се създава след Освобождението. Има ли въстаници, които по-късно се включват в Армията? И имало ли е въстаници, които са били обучени във военни умения по онова време?

Доц. д-р Петър Ненков: Да, още при създаването на Вътрешната революционна организация Васил Левски полага специални грижи за подготовката на военни ръководители за предстоящото въстание. Той поискал от Любен Каравелов да уреди със сръбското правителство въпроса за обучението на 150-200 млади българи в Белградското военно училище. В Априлското въстание вземат участие редица българи, които се обучават в руски военноучебни заведения, като военният ръководител на четата на поп Харитон, офицерът от руската армия Петър Пармаков, завършил през 1875 г. Одеското военно-пехотно училище, военният ръководител на четата на Христо Ботев, поручикът от руската армия Никола Войновски, завършил през 1876 г. военно-пехотно училище в Одеса, помощник апостола на 1-ви революционен Търновски окръг Георги Измирлиев, постъпил във Военно-пехотното училище в Одеса през 1873 г., юнкер в 59-ти Люблински пехотен полк. Командният състав на българското Опълчение в Руско-турската война 1877-1878 г. се състои от 136 офицери.

Сред тях са редица българи като подполковник Константин Кесяков – командир на 1-ва опълченска дружина, капитан Райчо Николов, поручик Петър Алексиев, поручик Делев, Петко Стоянов, Константин Шиваров, Атанас Узунов, Димитър Филов, Данаил Николаев, Стефан Любомски, подпоручик Стефан Кисов и Аврам Гуджев. Назначени са и редица български медици като дружинни лекари в Опълчението. Такива са Константин Бонев, Сава Мирков, Константин Везенков, Андрей Богданов, Иван Панов и Яков Петкович.

От воювалите през Руско-турската Освободителна война 1877-1878 г. опълченци, 13 души след Освобождението постъпват в българската Земска войска и дослужват до чин генерал. С пълно право можем да ги назовем „първостроители на Българската войска”.

Това са Георги Абаджиев – 7-а опълченска дружина, Андрей Блъсков -2-а опълченска дружина, Никола Генев – 3-а опълченска дружина, Янко Драганов и Георги Иванов – 7-а опълченска дружина, Стефан Любомски – 10-а опълченска дружина, Кръстю Маринов -10-а опълченска дружина, Данаил Николаев – 5-а опълченска дружина, Иван Сарафов -10-а опълченска дружина, Георги Тодоров – 7-а опълченска дружина, Стефан Тошев, Ваклин Церковски и Иван Цончев – 8-а опълченска дружина. В Българската армия след Освобождението служат цяла плеада офицери, участвали в Априлското въстание през 1876 г. и в Руско-турската война 1877-1878 г. Те са пламенни родолюбци и убедени русофили, които оставят ярка диря в Българската армия.

Фокус: Може ли да изброим някои от тях, чиито корени са от нашия регион?

Доц. д-р Петър Ненков: Да, един от тях е генерал-лейтенант Кирил Ботев. Той е роден на 20 април 1856г. в Карлово, в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Дрянкова. Завършва класното училище в Калофер. След това е назначен за учител в село Голямо Белово, Пазарджишко. Емигрира в Румъния, където работи като учител в българското училище в Гюргево. Включва се в живата на българската революционна емиграция. През 1876 г. се записва в четата на Христо Ботев.

Заловен е и осъден на каторга. Първоначално е закаран в затвора в Цариград и след това е изпратен на заточение в крепостта Акия в Мала Азия. Освободен е през 1878 г. по силата на Сан стефанския мирен договор. След завръщането си в България през 1878 г. постъпва в Командата на волно определящите се в Пловдив, а в последствие и във Военното училище в София. Завършва го с първия му випуск през 1879 г. Служи в Източнорумелийската милиция в Пловдив. По-късно завършва кавалерийска школа в град Сомюр, Франция. Кандидатства и е приет във Военната академия в Брюксел, Белгия . Участва в Сръбско-българската война -1885 г..

В сражението на Сливница командва отряд на левия фланг на българската позиция. След войната е назначен за командир на 3-и конен полк. След това заема високи длъжности в армията. Бил е командир на 6-та пехотна дивизия, началник на Военното училище. На 2 август 1912 г. Кирил Ботев е повишен в чин генерал-лейтенант. През 1913 г. е заместник-министър на войната. След Междусюзническата война излиза в запаса.

Фокус: Разкажете ни повече за майор Андон Балтов от Клисура, за който се знае, че е бил един от най-верните хора на Дякона в нашата област.

Доц. д-р Петър Ненков: Клисура, която втора след Копривщица въстава през април 1876 г. и първа изпитва кръвожадността на турския ятаган, е дала цяла плеяда мъченици на българската свобода. Сред тях с особена сила блести името на Андон Балтов. Той е роден на 17 януари 1849г. в занаятчийско семейство. Баща му Салчо Балтов мечтае неговият син да се отдаде на търговията и занаятите. Затова, когато младежът завършва класното училище в Клисура, го изпраща в Пловдив, за да завърши епархийско училище. Но революционният кипеж, обхванал града на тепетата в края на 60-те и началото на 70 – те години на 19 век не подминава и него.

Андон Балтов започва работа като книговезец в печатницата на своя земляк, бележития народен будител и книгоиздател Христо Груев Данов. Заедно със своя другар Григор Божков от Клисура, който също работи в печатницата на Христо Данов, развиват активна революционна дейност. При всяко идване на Дякона в Пловдив той провеждал заседанията на местния революционен комитет в къщата на Андон Балтов. Там се отбивали още Тодор Каблешков, Георги Бенковски, Панайот Волов и други видни дейци на Вътрешната революционна организация. В дома на Балтов нощували и комитетските куриери – Никола Паралийски и Йовчо Кушев, които идвали да вземат тайната комитетска поща с писмата на Апостола до революционните дейци в Клисура.

По този начин книжарницата на Христо Г. Данов и домът на Андон Балтов се превърнали в своеобразен център на революционните дейци в Пловдив. На едно от събиранията на местния революционен комитет Андон Балтов положил клетва пред Левски и се влял в тайното съзаклятие. От този ден нататък той става един от най-верните хора на Дякона в Пловдивска област и се ползвал с неговото абсолютно доверие. Приятелството им е много силно и затова не е случаен фактът, че Андон Балтов след залавянето на Левски се опитва да устрои засада на турските заптиета, които трябвало да конвоират Левски до Цариград. По негова преценка съдебният процес трябвало да се проведе в османската столица, тъй като щял да бъде съден най-опасния престъпник на империята.

В своите спомени Стоян Заимов пише: „Андон Балтов организира и председателства едно съзаклятие от 15 души – съмишленици в Световраческото училище в Пловдив, което замисля освобождаването на Апостола. Те решават в пловдивските села Катуница и Папазли да устроят засада на турския конвой, като началник на устройването на засадата бил именно Андон Балтов. Но високата порта решава да съди Левски и неговите другари не в Цариград, а в София и по този начин се проваля замисъла на Балтов и неговите съмишленици.

След обесването на Васил Левски и разгрома на Вътрешната революционна организация през 1873 г. Андон Балтов минава в нелегалност. Когато през 1875 г. започва подготовка за Старозагорското въстание, Андон Балтов се включва активно в нея. Въстанието е потушено още в зародиш, тъй като турската власт извършва арести на революционните дейци в Стара Загора. Това кара Андон Балтов отново да премине в нелегалност и да се укрие.

През декември 1875 г. в Гюргево шепа „луди глави” създават Гюргевския революционен комитет, който си поставя за задача да вдигне народа през пролетта на 1876-та на въоръжено въстание срещу османския феодално-деспотичен гнет.

Когато в града на тепетата пристигат двамата апостоли на Четвърти революционен окръг – Георги Бенковски и Панайот Волов, за да потегнат разбития след смъртта на Дякона местен революционен комитет, те най-напред потърсват Андон Балтов. Той приема присърце задачата, която му поставят двамата водачи на въстанието в 4-ти революционен окръг и се включва с голям ентусиазъм в подготовката за него.

Заедно с Никола Караджов, са избрани единодушно от революционния комитет на Клисура, за негови представители на събранието на Оборище. На 16 април 1876 г. във вековната букова тора на Оборище той декларира пред Бенковски и останалите делегати, че клисурци по-скоро ще умрат до един, отколкото да нарушат своята революционна клетва.

Преждевременното избухване на въстанието, поради предателството на делегата на Оборищенското събрание Ненко

Терзийски от пазарджишкото село Балдьово, заварва Андон Балтов в Цариград, където е изпратен от Бенковски заедно с Иван Джуджев от Панагюрище, за да закупят оръжие за комитетите от Четвърти революционен окръг. Тук той бива арестуван от турската полиция, но успява да избяга и се добира до Одеса с параход. Там, от пресата научава за героизма на въстаналия български народ, за разгрома на въстанието и извършените безчинства от башибозука и аскера.

През лятото на 1876 г. Андон Балтов заминава за Сърбия, където се записва доброволец в българо-руската волонтирска бригада на руския генерал Михаил Черняев и взема участие в Сръбско-българската война, като се отличава в боя с турците при Гредетин. След разгрома на сръбската армия и последвалото примирие, той се записва в Българското опълчение, което се сформира в Плоещ.

След обявяването на Руско турската война на 12/24 април 1877 г. се сражава смело под диплите на Самарското знаме в сраженията при Стара Загора, Шипка и Шейново. За проявен героизъм при отбраната на Шипченския проход през август 1877 г. е произведен в първо офицерско звание.

След Освобождението отдава всичките си сили за изграждането на младата българска армия. Като млад офицер участва в акта на Съединението на България на 6 септември 1885г. и в последвалата Сръбско-българска война -1885 г. Отново се проявява, като храбрец в боевете за защита на застрашеното отечество. Награден е от княз Александър Батенберг с орден „За храброст”. Достига до звание майор.

В началата на 20 век дава лични пари за построяването на болница в град Карлово и се включва в комитета за построяване на паметник на Васил Левски в родния му град през 1907г. Участва активно в живота на карловското дружество на запасните офицери и е избран в неговото ръководство. Андон Балтов не успява да се задоми. През 1917г. се разболява тежко, потърсва помощта на своята сестра, която живее в карловското село Розино. На 28 февруари 1918г. сподвижникът на Левски, депутатът от Великото народно събрание на Оборище, опълченецът от 3-та рота на 5-та опълченска дружина, героят от боевете при Гредетин, Стара Загора, Шипка, Шейново и Сливница склопва завинаги своите очи.

Фокус: Името на още един офицер от Клисура се свързва с подготовката на Априлското въстание през 1876 г.. Това е Андрей Блъсков. Какво трябва да знаем за него?

Доц. д-р Петър Ненков: Андрей Блъсков е роден в Шумен на 25 февруари 1857 г. Той е деветото дете в семейството на стария даскал и книжовник Райко Блъсков от Клисура. Прокуден от гръцките владици, Райко е принуден с цялото си семейство да емигрира във Влашко. Чести посетители в Блъсковата печатница и дом са знатни български революционери като Панайот Хитов, Филип Тотю, Стефан Караджа и Хаджи Димитър. Дни преди да тръгне за България с четата си, в дома му идва да се сбогува войводата Стефан Караджа. Предчувствайки своята близка кончина, той се обръща към малкия Андрей с пророческите думи: „Аз отивам с отбор юнаци да освобождавам България, може да бъда убит от агаряните и да не бъда честит да видя свободна България, но ти Андрейчо, бъди жив, здрав и щастлив да я видиш свободна и независима!“

През 1870 г. постъпва в Априловската гимназия в Габрово и взема дейно участие в подготовката на Априлското въстание през 1876 г. в Търновския революционен окръг. След разгрома на въстанието постъпва като юнкер в Одеското пехотно училище. През пролетта на 1877 г. подава рапорт и постъпва в Опълчението. Назначен е във 2-ра опълченска дружина на майор Куртеянов. Взема участие в боевете при Стара Загора и Шипка и Шипка. На 10 август турците успяват да завземат единствения извор, от който руси и българи черпят вода. Мнозина смелчаци, опитали да се доберат до него, намират смъртта си от точните изстрели на турците.

Тогава една команда опълченци начело с подпоручик Александров, в състава на която е и юнкерът Блъсков, напада низамите и ги прогонва, като осигурява вода за бранителите на върха. За проявеното мъжество Андрей Блъсков е награден с Георгиевския войнишки кръст ІV степен. От 28 декември до 8 януари 1878 г. участва в атаката на Шейновските редути с отряда на генерал Скобелев. През февруари 1878 г. на юнкер Блъсков му е присвоено първо офицерско звание и е награден със златен кръст за храброст. През 1882 г. е приет в Николаевската Генералщабна академия в Санкт Петербург, която завършва през 1884 г. През Сръбско-българската война – 1885 г. е командир на 5-и Дунавски полк в Русе. Той е назначен за началник на Сливнишкия отряд в състава на Западния корпус, начело с майор Аврам Гуджев.

С 8 500 бойци той заема за отбрана Сливнишката позиция и има за задача да не допусне противника да пробие към София. Капитан Блъсков отдава приказ, който ще влезе завинаги в златния фонд на българското военно изкуство „До тук, до Сливница е България. До крайност да се защитава всяка позиция. Без приказание никой да не от стъпва!“ Неговите войници изпълняват безукорно заповедта му. Врагът е разбит и обърнат в бягство. На Сливница, капитан Блъсков е тежко ранен. Предсрочно е повишен в звание майор и награден с орден „За храброст“ III ст. След извършения преврат от група офицери русофили, княз Батенберг е свален от власт, а майор Блъсков се присъединява с полка си в Русе към превратаджиите. След извършване на контрапреврата от Стефан Стамболов и полковник Сава Муткуров майор Блъсков е арестуван и жестоко изтезаван в русенския затвор.

След коронясването на Фердинанд през 1887 г. взаимоотношенията с Русия се затоплят и българските офицери-имигранти се завръщат в родината си. Блъсков е назначен на по-малка длъжност. През 1904 г. е повишен в чин генерал-майор, а на следващата година е уволнен от армията. Той е избран за председател на поборническото опълченско дружество „Шипка“, почетен член на дружество „Сливница“ и член на славянското дружество „София”./Интервю на Радио Фокус