Вълчан Петров, художник: В творчеството си използвам собствена изобразителна азбука, чрез която се опитвам да чуя шепота на времето

Художникът Вълчан Петров е роден през 1947 година в град Хисаря. Организирал е над 40 самостоятелни изложби у нас и по света. По повод 70-годишния юбилей на автора, Градската художествена галерия в Пловдив показва изложбата му „Душата ми в храма“. Повече за творческия си път, за уроците на годините, за философията и целите на своето изкуство разказа в интервю за Радио „Фокус“ – Пловдив самият Вълчан Петров:

Фокус: Г-н Петров, Градската художествена галерия в Пловдив ще бъде сцена на изложбата ви „Душата ми в храма“. Събитието е по повод 70-годишния ви юбилей. Нека да поканим жителите и гостите на града и същевременно да обясним какво представлява изложбата.

Вълчан Петров: По повод моята 70-годишнина реших да покажа част от своето творчество за всички почитатели и приятели от Пловдив. Изложбата „Душата ми в храма“ обхваща период от около 20 години и носи леко ретроспективен характер. Всеки може да посети и да разгледа тази изложба. Това е по желание и по потребност на публиката, а не както преди, когато имаше организирани, почти насила, посещения на изложби, на театър и така нататък. Изложбата „Душата ми в храма“ ще е достъпна за ценителите и почитателите на изкуството до 31 май. Надявам се, че освен естетическа наслада и положителна енергия, изложбата ще даде възможност на посетителите да навлязат дълбоко в техния душевен храм, в тяхната душа.

Фокус: Как виждате цялото си творчество през призмата на годините, на богатия ви опит и дълъг житейски път?

Вълчан Петров: Винаги съм казвал, че не съм революционен, а по-скоро еволюционен художник. Работейки, бавно и постепенно откривам нови неща, усъвършенствам стари технологични умения. Работя в много жанрове с изключително много материали. Аз съм завършил „Монументални изкуства“ в Художествената академия в София. Имам реализирани мозайки, витраж, стенописи, а в свободното си време – изящна живопис. Работя с камъни, с метал, с дърво, с керамика, с маслени и акрилни бои. По-трудното ми беше да открия необходимата ми символика като български художник. Професионалният ми път започна някъде през 1961 година, когато у нас властваше чужда символика, наложена ни след 9-ти септември – твърде материална и по-малко духовна. Символите бяха съвсем други и не ми допадаха. Още в гимназията се опитах да преоткрия нашите изконни символи, тъй като българите сме наследници на хилядолетна култура. В своето творчество се опитвам да чуя шепота на времето, да пия от соковете на корените си, да превъплътя като съвременен художник съвременни изразни средства – това, което чувам, от което се вдъхновявам. Творчеството ми започна постепенно с по-елементарни образи като петел и змия. През последните 20 години вече си създадох собствена азбука. Създадох правила, по които да ползвам тази изобразителна азбука. Не ми е трудно да обличам дадена мисъл в тези пластични изразни средства. В крайна сметка, хората, които се наслаждават на творбите ми, така наречената публика, имат думата.

Фокус: Заглавието на изложбата е „Душата ми в храма“? Каква е причината да изберете това заглавие?

Вълчан Петров: Храмът е нещо свещено за всяка една религия и за хората. Всички ние сме носители на така наречената „душа“, която е изтъкана от много фина енергия, невидима за нас. Всеки един от нас е като Божи син, като Божа дъщеря и същевременно тялото ни е като храм, в който пребивава душата ни. Една от важните ни грижи трябва да бъде първо да почистим храма си от лоши помисли, от мръсни енергии. Всеки един от нас, доколкото му стигат силите, трябва да почисти тялото си и душата в него да се чувства уютно. Тялото е храма. От друга страна, ние като човеци сме на кръстопът между големия и малкия Космос. Зад всеки един от нас стоят безкрайни светове. Неслучайно в Античността хората са проповядвали идеята „Здрав дух в здраво тяло“, тоест една хармония между духовното и материалното. Хармония, която изгубихме през последните 30 години и то не само в България. Чрез изкуството си искам да подпомогна хората да си възвърнат тази хармония между материално и духовно. Първо произвеждам храна за собствената си душа, като настъпи моментът режа символично пъпната връв и картината вече е като духовна стока, която предлагам и споделям с други хора, чиито души имат потребност от тази духовна храна. Надявам се, че освен да доставям естетическа наслада с творчеството си, да предоставям и възможността хората да се върнат към духовното, към хармонията, която сме изгубили. В този смисъл, храмът за мен е не само материален израз за дадена църква. Храмът сме и самите ние. Затова трябва да се опитваме да го почистваме и да възстановим тази хармония между дух и материя, между душа и тяло.

Фокус: В творческия си път имате много участия с изложби в различни градове на България. Гостували сте многократно и в чужбина. В кои краища на света са вашите международни участия през годините?

Вълчан Петров: Възможността да участвам с творчеството си в различни прояви и конкурси в чужбина настъпи и съвпадна с промените след 1989 година, но най-вече след промяната на ръководството на Съюз на българските художници (СБХ). Преди това не ме пускаха да участвам в конкурси и да реализирам изложби в чужбина, особено в западни страни. Възможностите се ограничаваха до социалистическите страни. Шансът за мен се появи, след като настъпи промяната и бе назначено ново ръководство на СБХ. Получих информация за международен конкурс за миниатюра в Торонто, Канада. Подготвих се, участвах и ми бе присъдена Голямата награда между 22 000 миниатюри от цял свят. Имаше включително около 160 колеги от България, които също участваха. Оттам нататък ми потръгна. Имам участия в Женева, Барселона, в САЩ и в много други градове и държави извън България. Имам над 15 фрески, мозайки и керамики в различни градове в България и един в Пескара, Италия. Мои произведения са собственост на колекциите на Национална галерия-София, Градска галерия-София и Градска галерия-Пловдив. Шестнайсет галерии в български градове също притежават мои творби. Мои произведения са собственост на музеи и частни колекции в Мексико, Бразилия, Франция, Великобритания, Белгия, Холандия, Полша, Чехия, Сърбия, Унгария, Германия, Испания, Италия, Австрия, Швеция, Португалия, Русия, Литва, Канада, Турция, Малта, Гърция, Япония и Швейцария./Интервю на Радио Фокус