Секции

28 March 2024 19:56

Жените в живота на Апостола - Левски бил влюбен в Йова

Апостола не успява да създаде семейство. Малко се знае и за сърдечните му трепети. Пръв покойният професор Николай Генчев загатва, че в живота на Левски е имало жени. И Левски не е светец в средновековния смисъл на понятието. Около него има и жена, която споделя леглото му, и то монахиня, пише проф. Божидар Димитров в своите „12 мита в българската история“.

Обаятелен, умен, строен, синеок, сладкодумен, сладкогласен красавец, Апостола несъмнено вълнувал доста женски сърца.

В рода смятат, че голямата му любов е красавицата Йова от карловското село Войнягово, където Левски учителства в периода 1864-1866 г. На седенките все я подканял да изпеят заедно любимата им песен - „Мари заискали се мома и момък”.

Хубавата Йова, дъщеря на местен заможен селянин, също не била безразлична към Левски. Той обещавал да я направи даскалица, като дойде свободата.

Цялото село се радвало на даскала песнопоец, който на празници бил пръв на хорото. Подарил на Йова гердан от розови мъниста от от Пиротския панаир. Това било нещо като вричане, почти годеж. Сватбата обаче така и не се състояла.

Една нощ през пролетта на 1866 г. даскалът изчезнал по революционни дела.

Върнал се - след разтурянето на Втората Белградска легия. Поискал прошка от Йова, "върнал китката", дал „изин” да се омъжи за когото иска, разказва историкът от Сопот Петър Берлиев. Донесъл на Йова огърлица и заявил: Йове, свободата закъсня!

Така бившата годеница се омъжила за съратника на Левски поп Неделчо, а синът им се изучил за учител и останал в същото училище, където преподавал Апостола.

Когато камбаната на войняговската църква възвестява обесването на Васил Левски, цялото село ридае. Жените носят траур цели четиридесет дни, а Йова ходи в черно цяла година.

Йова умира на 19 февруари 1937 г., когато с църковни камбани България отбелязва 100-годишнината от смъртта на Левски. Синът става учител, не търговец.

С красивата монахиня Ана Бояджиева Левски се среща в Белград, където участва в легията на Раковски. Там Ана учи богословие и приема монашеското име Евгения. Между младите пламва искра, Васил подарява на девойката портрета си в униформа, тя му изплита ръкавици. Тъй като има познание на медицинска сестра, Ана превързва раните му, след като е опериран от апандисит. Според някои историци връзката им е чисто платонична. Според проф. Божидар Димитров обаче между Апостола и Ана е имало споделена любов, която не разваля ореола на революционера.

Потвърждение на красивата любовна история е една от любимите песни на Левски - „Отдавна ли си, момне ле, калугерица...”.

Евгения, чийто почерк и образование надвишавали тези на Левски, често му пишела писмата. И той с удоволствие казвал, че си има секретар. Така в дни на лишения и революционен живот се започва една велика забранена и от Бога любов, за да бъде забранена за цял живот“, отбелязва в спомените си Васил Караиванов, племенник на Евгения.

През пролетта на 1868 г. двамата успяват да откраднат няколко срещи в Карлово, където монахинята учителства. След обесването на Левски Евгения се срива психически, рухва надеждата да е заедно с любимия. Умира в крайна бедност в Пловдив през 1912 г. До леглото е снимката на Апостола.

Друга монахиня, Христина Тотева, учителка в килийното училище в сопотския девически манастир „Въведение Богородично”, е най-известната укривателка на Левски. В метоха на манастира той има в продължение на 7 години сигурно скривалище. Входът към него бил в килията под леглото на Христина. Левски я наричал „леля” за камуфлаж, но под черните одежди се криела млада хубава жена, която съвсем не била безразлична към красивия бунтовник.

Сестрите Неда, Тота и Гана Тачеви от Карлово често укривали Левски в дома си. Неда веднъж го преоблича като бременна булка, за да го изведе от града. Неда Маджарова, дъщеря Мария, Ефросиния Цонева, Ана Кункова, Марийка Сиркова, Мария Ганева са сред жените, рискували живота си заради Левски.

Тодора Бакърджиева от Казанлък, известна с прякора Дългата коса, пренася революционни документи в пищния си кок. Тодора успяла да внесе в Румъния сабята на Левски под дългите си поли.

Има недоказани твърдения, че ловешката фамилия Поплуканови гласяла Левски за годеник на най-малката щерка на поп Лукан - Йорданка. Тя обаче починала на 16 г., в края на 1872 г., малко преди залавянето на Дякона.

Сгодил се за прикритие в Свежен

В село Свежен се носят легенди за годежа на Васил Левски с местна красавица. При селския чорбаджия Вълко дошъл синеок левент с цървули и ямурлук и обяснил, че си търси булка. Всъщност това бил Апостола, дошъл да прави революционен комитет в селото. С ходатайството на посветения в конспирацията поп Данаил Попвасилев намерили красива девойка, която момъкът одобрил за своя годеница. Името било Гена Бонина. За годежа споменава и Захари Стоянов. Момата загубила ума и дума, когато кандидат-женихът обяснил, че годежът бил само за прикритие. Малко след това изчезнал безследно.

Чомаков взимал 6000 лв. годишна пенсия, а сестрата Яна само 360

Яна Кунчева, по съпруг Начова, е по-голямата сестра на Левски, която единствена от семейството оставя поколение. Домът е и последният в Карлово, от който Дяконът тръгва в последния си път към Ловеч. От майка си Яна е наследила дарбата на лечителка - събира билки и приготвя мехлеми.

Съпругът на Яна Андрей Начов е търговец.

От брака им се раждат девет деца. Най-големият син на Яна - Начо, е съорганизатор на всенародна подписка за издигане на паметник на Апостола в столицата. Дъщерите Гина и София се женят за съратници на Левски.

През 1888 г. Яна Кунчева подава молба до Петото обикновено Народно събрание за отпускане на поборническа пенсия. След разгорещени дебати депутатите отпускат на сестрата на Левски 360 лв. годишна пенсия, която скоро е спряна. За сравнение - НС е гласувало пенсии от 6000 лв. на общественика д-р Стоян Чомаков, писателя Петко Р. Славейков и книжовника дипломат Александър Екзарх, префект на Пловдив.

Яна умира през 1913 г.

Майката води хоро под бесилките на Страшното

Васил бил любимецът на на майка си Гина Кунчева и нейна опора. На Великден 1864 г. предава отрязаните си коси с думите: "Да се опеят и погребат, защото може би ще остана неопят и непогребан”.

През 1869 г. турците залавят Гина, подлагат я на разпити и мъчения, ала тя не издава Апостола.

Последната среща на майката и сина е на 6 декември 1872 г., когато Левски отсяда в сопотския метох на път за Къкрина.

Васил не е мъртъв, никакво жито няма да варя за помен!, отсякла майката при вестта, че Левски е обесен.

Гина не доживява Освобождението - умира на 27 януари 1878 г.

Коравата българка не могла да преживее ужаса, наречен Страшното - пет месеца в края на 1877 г. 897 карловци са избивани от турски башибозук, преди градът да бъде освободен от руската армия. В двора на Куршумджамия са издигнати седем бесилки.

Предводителят на башибозука Емин Ага повикал майката на „баш гяурина” - Гина стиснала зъби и повела хорото на вдовиците около бесилките, където висели мъжете им.

През 1935 г. вдигат паметник на Гина до църквата „Свети Николай”, но не могат да намерят костите . Неин паметник има и в двора на къщата-музей на Апостола.

В храма: Пловдивчанин пее с гласа на героя

Д-р Емилиян Станков има издадени дискове и албуми, един от които с църковни песнопения е с над 2.5 милиона слушания в интернет. Гласът му е използван във филма "Дякон Левски" на режисьора Максим Генчев в сцените, където Апостола пее в храма. Левски да пее чрез моя глас - това е изключителна чест, казва пловдивчанинът.

Одеждите на Дякона пратени от Русия

Златотъкана църковна дреха, за която се твърди, че Левски е носил като дякон Игнатий, посреща християни и миряни в храма на манастира „Свети Спас” край Сопот. Според някои предания, одеждите са обличани от Левски, когато е служил като дякон в църквата „Света Богородица” в Карлово.

Тази версия обаче се отхвърля от историците. През 1944 година в Сопот е интерниран софийският гарнизонен свещеник Иван Шивачев, за когото се твърди, че бил известен фалшификатор. Бил настанен в манастира „Свети Спас”, а след няколко години направил витрината с дяконските одежди на Левски. За достоверността на този факт той се позовал на приписка в една от църковните книги. През 1953 година в манастира били пренасочени пет монахини. Те приели витрината и до днес техните последователки пазят тези одежди като светиня.

Преди няколко години историкът Петър Берлиев открил приписка в богослужебната книга на девическия манастир „Въведение Богородично” в Сопот. В нея се казва, че през октомври 1861 година от Русия са получени по един кат свещенически и дяконски одежди. Те не са тези, с които Левски е ръкоположен, ала той 100 процента ги е носил, твърди Берлиев, тъй като по онова време можело да ги има само в църквата „Света Богородица”./Вестник Марица

Днес Ви питаме:

Забравена добродетел ли е състраданието?

Да

Не

Нямам мнение

Културен афиш
Изтегли си късметче