Шампионът Христо Марков намери щастието при овцете

Христо Марков е най-успелият наш атлет - единственият българин с олимпийски титли като състезател (Сеул 88) и като треньор (с Тереза Маринова през 2000 г. в Сидни).

Марков е роден на 27 януари 1965 г. в Димитровград. Притежава всички възможни златни медали в леката атлетика. Европейски шампион за юноши (1983 г.), световен шампион за мъже в зала (1985 г.) и на открито (1987 г.) - единственият в историята на българската мъжка атлетика. Олимпийски шампион на летните олимпийски игри в Сеул през 1988 г., с олимпийски рекорд. Има 2 сребърни медала от европейски първенства в зала (1987 г.) и на открито (1991 г.). Народен представител в 39-ото Народно събрание като депутат от листата на СДС на мястото на напусналия събранието Иво Цанев. Почетен гражданин на град Борово, откъдето е част от рода му.

Най-успелият ни спортист сред мъжете Христо Марков отскоро има ново амплоа. След всички покорени спортни върхове в тройния скок, след 40 години на стадиона и за кратко в политиката той направи нов скок, като стана овцевъд. Той и съдружниците му гледат стадо с над 300 овце в местността Смръдльо, в пазарджишкото село Габровица. Фермата е в подножието на Рила, на около 600 метра надморска височина. Марков признава, че след всички години на напрежение в спорта там се чувства много щастлив и спокоен, даже песента на птичките и тишината му носели радост. Не живее в лукс, а в една стая с телевизор, печка и камина и е доволен от това. Казва, че извън стаята има всичко, от което има нужда. Събужда се от кукувица или от лай на кучета, пие си кафето сред планинската идилия, а покрай работата с животните бързо му минава денят.

Решението да се занимава с животни дошло спонтанно. Преди няколко години, още като треньор на военизираните атлети от Катар, бил с тях на лагер на Белмекен. Тогава помогнал на човек, който бил закъсал с колата високо в планината. След като го изтеглили и се заприказвали, разбрал, че той и съпругата му се занимават с животни. Поканили го на гости и толкова му харесало във фермата, че станали партньори. И така вече четири години. Олимпийският шампион признава, че това негово решение е съвсем естествено, защото е израснал на село. В свое интервю казва: "Бягал съм цял ден по горите, гол и бос, затова бяхме здрави, а и тогава нямахме маркови маратонки".

От овчарите разбрал, че всяка овца си има своя физиономия, точно като хората, затова и всяка си имала име. Признава, че овцете били като малки деца и толкова се е привързал към тях, че когато някоя заболее, и той страдал. Особено се притеснявал, като започнат да раждат, а тогава дежурствата в кошарата били нонстоп.

В съседство с овцете имало гълъбарник, както и градина с всякакви зеленчуци. Така, освен от животни, Христо Марков вече разбирал и от земеделие. Знаел точно кога да заложи семената на домати, краставици, пипер, кога да ги разсади, кога и с какво да ги напръска срещу болести и неприятели.

Някои от местните хора знаели кой е Христо Марков и за високите му постижения, но други разбирали едва след като го опознаят. Въпреки това не го разпитвали нищо за спортната му кариера. Разговорите се въртели основно около земеделието и животновъдството.

Иначе всичките му приятели не можели да повярват, че е завил толкова рязко в професионален план, и мислели, че това е поредната му авантюра. Съпругата му рядко ходела поради други ангажименти. Не правела опит да го откаже от животните, защото знаела, че каквото си науми, го прави, и то от сърце.

Днес дните на Христо Марков са разделени между хората и овцете. Близо съм до София, ходя си при семейството, но основно съм тук, защото има много работа. Полека-лека ще се развиваме с моите партньори. Изморих се от големия град. Искам спокойствие, да няма трафик и напрежение. Това изморява много повече, отколкото физическата работа в кошарата, признава шампионът.

-ЗА ПОЛИТИКАТА: НАБУТАХ СЕ В ЕДИН ФИЛМ-

Урокът е добър за тези, които искат да се занимават с политика. За мен урокът бе съвсем друг - че не ставам за политика. Получихме предложение да участваме в листите на СДС - 2001 г. Аз си работех като треньор с Тереза, когато ми се обадиха журналисти и ми казаха, че ще ставам депутат. Казаха ми: „Един ваш съпартиец се е отказал да бъде депутат“. И аз бях следващият в листата. После ми се обадиха от щаба на Иван Костов и от щаба на Надежда Михайлова - защото тогава беше разцеплението в СДС. И се набутах в един филм… Нас спортът ни е научил на дисциплина, да взимаме решения, които да отстояваме. Беше късно за мен да се променям. Трябваше постоянно да се правят компромиси. Примерно - бил съм на среща в някое населено място. Хората ме молят да им свърша някаква работа, поемам ангажимент и после се оказва, че това не може да се свърши. И трябва да се върна при хората и да им обясня защо няма да се случат нещата. Не можех да не се върна при тях - нали съм поел ангажимент.

-ТРЕНЬОР В КАТАР -

Катар е едно много добро място, където човек да поработи като за последно, защото условията са много добри. Много добро е отношението към спорта от страна на държавата, да не говорим за базата. Разполагат с всичко. Големият проблем там е, че хората, които ръководят спорта, не са много наясно как протича една подготовка на даден спортист. Може би затова взимат добри треньори от цял свят. Но обичат да се месят, да те натискат. Смятат, че ако си добър треньор, след три месеца състезателят ти трябва да скочи 18 м. Натискът от страна на некомпетентни хора е много тежък. Не говорим за шефовете, защото шефът на леката атлетика в Катар е зам.-председател на Международната асоциация по лека атлетика. Това са ръководители, които не са се сблъсквали със сериозния спорт. Иначе съм много доволен, щастлив съм. Запознах се с един нов свят, коренно различен от нашия, но дойде време да се разделим./Вестник Марица