Почитаме Вяра, Надежда, Любов и майка им София. Каква е традицията!

На 17 септември църквата почита паметта на Светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов и отдава почит на добродетелите.

Преданието разказва, че през втората половина на І век в Рим е живяла благочестива жена, християнка, която се казвала София. Тя имала три дъщери, които носели имената на християнски добродетели — Вяра, Надежда и Любов.

Майката и дъщерите й не скривали своята вяра и я изповядвали открито. Като разбрал това император Адриан (117-138) заповядал да ги доведат при него. Когато застанали пред императора, всички присъстващи се изумили от стокойствието им.

Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, но младите момичета (Вяра била на 12 години, Надежда — на 10 и Любов — на 9 години) останали непреклонни, тогава императорът заповядал да ги изтезават жестоко. А майката била принудена да гледа нечовешките изтезания и страданията на децата си. Тя обаче проявила необикновена сила през цялото време.

Момичетата не издържат на изтезанията и умират, а императорът разрешил на света София да вземе телата на дъщерите си и да ги погребе. Три дни след смъртта на децата си умира и майка им, която също била погребана при тях. Църква почита и света София като мъченица, защото като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери. Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.

На този ден имен ден празнуват: София, Сока, Софи, Вяра, Вера, Верка, Надежда, Надя, Надин, Любов, Любомира, Любомир, Люба, Любо, Любчо, Любен

На масата се слага прясна питка и грозде. По традиция, жените на този ден замесват пресни питки, които раздават за здраве, заедно с плодове, характерни за сезона и изобилстващи в градината. На този ден почитаме християнските добродетели и стремежът към тях, тъй като от векове наред народът ни вярва, че доброто никога не се забравя и един ден ще бъде възнаградено, както и че добрият човек никога не остава сиромах, дори и да е беден.

Всеки проявява милосърдие към човек, изпаднал в беда - сиромах или сираче, а гостенин не се връща, дори и да е неочакван./Вестник Марица/