Проф.Митев: Важно е да съхраним истинската памет за Апостола (видео)

Паметна вечер, посветена на Васил Левски и неговите завети,се състоя на 6 февруари в Сопот. Поводът е 145 години от обесването на Апостола, което по стар стил е именно на тази дата. Организаторите от Народно читалище „Иван Вазов-1871“-Сопот канят по този повод преподавателя в Историческия факултет на СУ“ Свети Климент Охридски“ проф.д-р Пламен Митев, чиито научни интереси са свързани със стопанската история на Османската империя, Източния въпрос, българското Възраждане и дейците от този период

проф.д-р Пламен Митев:

„Като университетски преподавател и изследовател на политическото ни Възраждане смятам, че е необходимо да се популяризира делото и заветите на Левски.“

Дискусията разгърна въпроса за истината и лъжите за Левски и съумяват ли учените да насочват общественото внимание натам, където е истината. Според проф. Митев в последния четвърт век в публичното пространство се чува повече гласът на неспециалистите, тъй като те ровичкайки в историята, се опитват да изкарат на преден план сензационното, а то невинаги е вярно.

проф.д-р Пламен Митев:

„И това изкривяване на истината за нашето минало, като че ли е по-интересно, повече се харесва на днешната българска публика, което е тъжно, защото когато не се чува гласът на науката, идват митове, идват легендите, идват фалшификациите, то е същото с фалшивите новини.Някак си една фалшива новина много бързо се разпространява, намира последователи, разпространители, а онова, което е истина, трябва много трудно да бъде доказано, че то е истина. За съжаление това се случва днес с историята.“

Дискусията постави и още един много важен въпрос: Дали може да се мисли кабинетно за Левски. Проф. Пламен Митев сподели, че има много правота в упрека, че така наречените кабинетни историци, към които вероятно принадлежи и той, понякога са далеч от реалната обстановка, която изучават, защото едно е да работиш по дебели книги, по архивни материали, друго е на терен, когато можеш да чуеш и други гледни точки.

В заключение на вечерта, всички присъстващи се обединиха около извода, че трябва да се говори много за Левски, и не само около 6 февруари и около 6 юли, а непрекъснато, защото неговите завети изискват от нас всеки Божи ден да си спомняме за какво той се бори и за какво увисна на софийската бесилка, защото е важно е да съхраним паметта за Апостола.