Обичаят да се носи и украсява с мартеници се е превърнал в балканска традиция

Мартеницата, известна също като мартинка, марта, мартичка, гадалушка, кичилка, е обредна украса от усукани конци, които се слагат на 1 март за здраве. Мартеницата е малко украшение, изработва се предимно от вълнена или памучна прежда в два основни цвята – бяла и червена, с което българите се закичват всяка година на 1 март – празника Баба Марта. Номинирана от България, Македония, Молдова и Румъния и вписана в представителния списък на ЮНЕСКО за елементи на нематериалното културно наследство на човечеството.

Този обичай е характерен за Балканския полуостров и се е превърнал в балканска традиция. Той присъства в Румъния и Молдова, където мартеницата се нарича mărţişor (мърцишор). С мартеници се закичват и в българските етнически територии, останали в пределите на съседните страни – Западните покрайнини, Република Македония (наричана мартинка), Северна Гърция (марти) и областите Голо Бърдо и Преспа в Албания (моняк).Като цяло мартеницата е позната на по-голямата част от населението на Балканите, но главно българите са успели да я превърнат в предмет с обредно-художествена стойност, който с годините добива все по-голямо значение, като се вписва в културния живот на страната.

В класическия си вид мартеницата представлява усукани бял и червен конец, най-често вълнени. Цветовете имат строго определен смисъл: червено – кръв, живот; бяло – чистота, щастие. Традицията е на първия ден от март най-старата жена в семейството да връзва на ръцете на децата пресукан бял и червен конец за здраве и против уроки. Затова с мартеница се украсяват сватбените китки и сватбеното знаме; с мартеница се кичи котлето, в което се дои първото мляко на Гергьовден; с мартеница се завързват събраните на Еньовден билки. Мартениците се носят до появата на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица, тоест до настъпването на пролетта. След това се поставят на дърво или под камък. В последния случай по тях може да се гадае. Ако след един месец под камъка има мравки, годината ще е плодородна и удачна. Друг обичай е мартениците, носени до първа пролет, да се завържат след това на клончета от цъфнало дърво или храст. Така на много места в България традиционно се виждат окичени с мартеници дървета и храсти. Друг обичай е мартениците да се носят, докато се видят първите щъркели и чак тогава да се закичат на дърво. В някои краища на България с мартеници се окичват и домашните животни и плодните дръвчета. Понякога мартеницата се пуска в най-близката река „че да върви, както тече реката“. Традицията гласи още, че щастие и късмет носи онази мартеница, която ти е подарена. Затова всички окичват на роднините и приятелите си мартеници. В Шоплука и Мелнишко вместо бял конец в мартеницата се вплита син конец (против уроки), а в Родопите се слагат още няколко цвята.

Празникът на Баба Марта в българските традиции е символ на пролетта и носи пожелание за здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата. Първи март бележи идването на Баба Марта, митологичния образ в българския фолклор, олицетворяващ променливия месец март. Традицията е свързана с древната езическа история от Балканския полуостров, свързана с всички земеделски култове към природата. Някои от най-специфичните черти на първомартенската обредност и особено завързването на усуканите бяла и червена вълнени нишки, са плод на многовековна традиция, която е била присъща за тракийската и елинската античност.

Ранните писмени извори, отнасящи се до трако-елинската древност, назовават предците на мартениците ейресионе (от erion – вълна на старогр.) Те представляват клонки, които са накичени с бели и червени вълнени конци. Според византийската енциклопедия Етимологикум магнум (около 1150 г.) ейресионе са украсени не само с червени и бели конци, но и със сушени плодове. Макар и сравнително късна, енциклопедията съдържа сведения от доста по-ранни произведения. Самата ейресионе е носена обичайно на поне един от празниците в чест на Аполон, възнинали по подобие на празниците на Дионисий. Сред най-ранните извори за правене и носене на ейресионе е римският автор Лутаций Плацид, живял по времето на император Теодосий I (379 – 395), който е оставил описание, в което клонче с вплетени червени и бели нишки се носи на празник посветен на богинята Атина Палада. В първомартенските обреди някои изследователи виждат следи от ритуали, свързани с посрещането на древноримската Нова година, настъпвала на 1 март. Те се изпълнявали в чест на бога Марс, на когото е наречен и месец март.

Можете и сами да си направите мартеница. Вземате един бял и един червен конец – по възможност вълнен. Завързвате двата конеца един за друг. Молите приятел да държи единия край на конците, вие хващате другия. Опъвате конеца и започвате да пресуквате между пръстите, само в една посока. Въртите конците, докато не започнат да се увиват един с друг, и то на ситна шарка. Внимателно събирате двата края и отпускате. Ширитът е готов. Вземате един картон с размери 5 на 6 см. Сгъвате го на две. Започвате да увивате бялата или червената прежда около него, така че от единия край да е сгънатото, от другия не. Увивате колкото пъти искате. Колкото са повече обиколките, толкова по-дебела е Пенда. Накрая режете конеца. Прекарвате пресукания конец през сгънатата част на картона. Режете с ножица увитите конци на мястото, където не е сгънат картонът. Така се получават ресничките. Издърпвате внимателно картона и връзвате двата края на ширита. След това с друг конец или с част, отрязана от ширита, връзвате по-надолу, за да оформите глава. Така последователно може да оформите ръце, крака и Пенда или Пижо е готов.

/Източник информация: bg.wikipedia.org/