На 22 март отбелязваме Световния ден на водата

Генералната асамблея на Обединените нации определя като Световен ден на водата да се чества 22 март, празникът се отбелязва официално от 1993 г.

На този ден правителства и международни организации напомнят, че чистата вода е живот, основен ресурс и наследство, което трябва да пазим, защото нашия живот зависи от качеството на водата.

Всяка година отбелязването на Световния ден на водата е свързано с определена тема. За 2018 г. тя е „Природата за водата“ и насочва вниманието към това как можем да използваме природата, за да се справим с предизвикателствата на водата от 21-ви век.

Като защитена територия, НП „Централен Балкан“ опазва природните и водни ресурси. По билото на планината преминава главната водоразделна линия на реките от Черноморския и Беломорския водосборни басейни. Паркът обхваща най-високата, наричана още „пъстървова” зона на реките. Върху близо 71 720 ха от цялата паркова площ, която е 72 021.1 ха са разположени части от водосборите на основните поречия на реките Вит, Осъм и Янтра от Дунавския речен басейн, както и на Марица и Тунджа от Източнобеломорския речен басейн. Изворите в „Централен Балкан“ са 345, от които 109 са в основното поречие на река Тунджа, 98 – на река Марица, на река Вит – 31, на река Осъм – 65 и на река Янтра – 42 извора. С най-голям дял е представено поречието на р. Марица – близо 36 % от общата площ на парка, следвано от поречието на Тунджа – около 21%.

Дълбоко залягащият карст регулира формирането на подземното подхранване на реките, обширните столетни гори допринасят за водозадържането. Средният многогодишен отток от територията на „Централен Балкан“ възлиза на 595.85 млн. м³. Водите са чисти и съставляват сериозна част от запасите на питейна вода в България.

Сладководните екосистеми, представени от планински реки и потоци и много рядко от езера, торфища и мочурища, допринасят за биоразнообразието като предлагат дом на различни растения и животни.

Реките и потоците в Парка са предимно бързотечащи, с чакълесто и каменисто дъно. Край тях се образуват разредени дървесно-храстови съобщества с доминиране на сива елша, козя върба и теснолистна върба.

Сред рибите, срещани в Парка, най-типичният вид е балканската пъстърва. Тя дава името на „пъстървовата“ зона в реките, обхващаща най-горното им течение. Популацията ѝ е в главните речни течения и по-големите притоци на реките Черни Вит, Костина, Заводна, Черни Осъм, Видима и Росица от север, Дамлъдере, Стара река, Малка река, Бяла река, Голяма Бъзовица, Тунджа и Тъжа от юг.

Водите в Парка са и естетическа наслада за посетителите му. Ручеи, потоци и дерета се стичат по стръмните склонове и създават дълбоки ждрела и каньони – Тъжанско ждрело, каньонът на р. Черни Осъм, теснината на Стара река, долините на Бяла река и на река Соколна. Реките, извиращи в горните части на Парка, падат от високи скални прагове и образуват живописни водопади, които местното население нарича „пръскала”. В „Централен Балкан“ се намират едни от най-високите български водопади – Голям Джендемски, Кадемлийското и Видимското пръскало, както и най-високият постоянен водопад в България – Райското пръскало.

По информация и снимки на НП „Централен Балкан“