Лазаровден поставя началото на поредицата от Великденски празници

Лазаровден е един от големите християнски празници преди Великден. Наричан е още Лазарова събота, Лазарица, Лазар и се пада винаги една седмица пред Велика събота, предхождаща Великден.

Лазаровден се отбелязва в чест на Свети Лазар – защитник на християнството, който след боледуване починал, а Христос го възкресил на четвъртия ден след погребението като благодарност за вярата му и гостоприемството, което проявил към него преди. Именно това чудо накарало хората да повярват в божествената сила на Христос.

Лазаровден е един от най-цветните и жизнерадостни празници в българския народен календар, който по традиция се организира и чества само от жени. Това е така, защото този ден съвпада с народния ден на девойката, която след като лазарува, вече може да се момее. Датата на празника се променя всяка година и зависи от Възкресение Христово.

На Лазаровден подрастващите девойки се превръщат в моми за женене. От този ден на подрастващите момичета им е разрешено да "либят либовник" и да се омъжат.

По стари български традиции и обичаи, подготовката за Лазаровден започва от рано. По-възрастна жена, която отдавна е била посветена в лазаруването, помага на момичетата да разучат песните, които ще изпълняват, обикаляйки селото. По-голямата част от тях пеят, а останалите танцуват, тъй като Лазаровден е празник както на женската хорова песен, така и на танца.

Момичетата се разделят на групи от по 5-6 лазарки и започват да обикалят селото. В различните части на България девойките са обличали различни одежди. В Източна Тракия, например, Лазарките са обличали нови булчински премени, за да ги "разтърсят за хаир“. Премяната на лазарките символизира не само брачния характер на празника, но и любовта, женитбата и плодородието, които винаги преплитат своята същност в едно.

Традицията на Лазаровден повелява да се пее на всеки член от семейството, в зависимост от неговата възраст, пол и положение в обществото. Независимо от това, лазарките влизат в дома с типичното за празника обръщение: Ой, Лазаре, Лазаре...

В миналото нашите баба и дядовци са вярвали, че словото, изречено на този ден, има магическа сила и ще помогне на пролетта да смени зимата. Според народните вярвания, стопанката на къщата задължително трябва да дари всяка лазарка със сурово яйце, което символизира безсмъртието. Счита се, че къща, която е посетена от лазарки е щастлива и благословена, каквото пожелават и те самите чрез своите песни.

На Лазаровден имен ден празнуват: Лазар, Лазарка, Лазарин и Лазаринка.

/Източник снимка: zarata.info/