Започна Страстната седмица

От 2 април /понеделник/ започна Страстната седмица.

Всеки ден от Страстната седмица е наречен велик и свят. През всеки един от тях църквата възпоменава чрез специални богослужения пътя на Христос към Голгота, страданията и изкупителното Му дело на Кръста. Кулминацията е Възкресение Христово.

За много от нас е любопитно защо наричаме тази седмица страстна? Всъщност на старобългарски страст означава страдание. По тази причина дните на Христовите страдания от влизането на Иссус Христос в Йерусалим до смъртта му са наречени Страстна седмица. За православните християни това е седмицата на страданията на спасителя. Посветена е на възпоменанията за последните земни дни на Иссус Христос. Тя е последната от Великденския пост.

В българската домашна православна традиция първите 2 дни са отредени за разтребване вкъщи, като се придава и символично пречистващ характер – прави се за здраве.

На Велики понеделник Иссус Христос, влизайки в Йерусалимския храм, се разгневил на събралата се тълпа. Храмът за молитви бил превърнат в тържище и в гнева си Божият син прекатурил масите на търговците. Затова на Велики вторник Иссус прекарал в нравствени напътствия, а според църковния канон денят е отреден за смирение.

В деня на Светата и Велика сряда Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил предателството на Христос за 30 сребърника. На Велика сряда обичаят повелява да се бере здравец, предимно от децата, и на Разпети петък да се раздава за здраве. На Велика сряда не се работи никаква домакинска работа, а ако някой престъпи това правило, вярва се, че умението му ще се отнеме.

Велики четвъртък е свързан с Тайната вечеря, когато е установено тайнственото причастие. След вечеря Христос взел хляб, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и казал: "Вземете, яжте, това е моето тяло!". После вдигнал чашата и казал: "Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете". След причастието Христос признал пред своите ученици, че ще бъде предаден.

Велики четвъртък е и най-очакваният ден през Страстната седмица от децата, защото се боядисват яйцата за Великден. На този ден се става рано, а навремето децата дебнели коя кокошка първа ще снесе. Това яйце се боядисвало първо в червено. С първото боядисано яйце, още докато не е изсъхнало, се натъркват бузите и челата на децата за здраве. Който не успее да боядиса яйцата в четвъртък, може да го направи и в събота.

Велики петък, известен още като Разпети петък, е денят, в който е разпнат Иссус Христос, и е посветен на неговите страдания. Сутринта на Велики петък се отслужват т. нар. царски часове, а около 11.30 часа се изнася Светата плащеница. Вечерта на Велики петък при плащеницата с изобразеното на нея тяло на мъртвия и положен в гроба Иссус се извършва т. нар. опело Христово.

На Велики петък (наричан още Разпети петък) - ходи се на църква и се минава под масата за здраве.

На Велика събота се отбелязва погребението на Господ Иссус Христос, извършено от Йосиф и Никодим, както и слизането на Спасителя в царството на тъмнината - ада. Когато Христос починал като човек, тялото му било положено в гроба. Душата му слязла в ада, победила го и освободила пленените там души. В третия ден душата и тялото отново се обединили и тялото възкръснало от мъртвите.

На Велика събота обикновено се месят козунаците.

Велика събота се нарича още душна, защото тогава се ходи на гробовете на починалите близки. На тях се раздават боядисани яйца, жито и хляб.

Вечерта срещу неделя хората отиват в храмовете, палят свещи и всички се поздравяват с "Христос воскресе!", а отговорът е "Во истину воскресе!".

Страстната седмица за мнозина християни е повод особено да се замислят за своите грехове, за подвига, извършен от Спасителя, за жертвата, която той е принесъл за всички нас. Последните дни на Великия пост е време да изпитаме себе си, да се замислим какво сме се научили от Иссус Христос и на какво още трябва да се учим.

/Снимка: economic.bg/