Знамето на Хвърковатата чета на Бенковски е ушито от карловка

Карловката Мария Ганева - дъщерята на Ганю Маджереца е тази, която ушива и второ знаме. Поводът за изработването му изяснява най-добре Васил Караиванов, първи братовчед на Левски и касиер на карловския комитет: „Панайот Волов, като последовател на Левски, прибежището му беше в дома на бай Ганю”. И като му е съобщено за знамето, приготвено (по поръка) на Левски, тогава Волов нарежда да се приготви и за Панагюрище подобно знаме, което се приготви 1876 година.”

Родолюбивата карловка се справя с трудната задача само за месец. На 5 април то вече е в столицата на предстоящата революция. Захари Стоянов трогателно разказва в своите „Записки по българските въстания” за първия ден на българската свобода: „За щастие карловското знаме се намираше при нас, но без дръжка. Намерихме набързо едно неокастрено дърво, на което Георги Икономов го привърза надве- натри, понеже нямаше гвоздеи да го заковем. Икономов държеше вече байрака посред двора и ние, с голи саби в ръката, скоро се намерихме при него.”

Завършила набързо, през нощта, своето знаме Райна Княгиня го развява на следващия ден. То е Главното, панагюрско знаме, което ще се вее в къщата, където е седалището на Военния съвет или Привременното правителство…

Второто карловско знаме става знаме на Хвърковата чета на войводата Бенковски. Дирите му се изгубват при разгрома в Тетевенския Балкан.

Карлово не получава навреме известие за избухването на революцията и не въстава. Въстава само едно безумно смело момиче, една Мария - Карловската княгиня. Дочула, че Волов е вече в недалечното село Дерелий (сега Богдан), тя завързва ушитото най-напред знаме за една върлина и го развява на площад „Войнишкото”. После с майка си Неда Ганева го крие на различни места из двора. Но властите научават за развятото знаме и скоро Ганю Маджареца, Неда и Мария са откарани в Пловдив и осъдени на смърт. Като научава, че дъщеря му е в затвора, той прави несполучлив опит да се самоубие, изпада известно време в умопомрачение, което впоследствие отминава. При обявената амнистия го освобождават.

След Освобождението до 1891 г. на 19 февруари ежегодно от къщата на Маджареца карловското опълченско дружество начело с Георги Кънчата организира шествие със знамето до мястото, където се е родил Апостола. Едно знаково доказателство за Априлското въстание и Освобождението като продължение и завършек на делото на Апостола на българската свобода Васил Левски.