Параклисът „Света Марина“ пази карловци от природни бедствия

На 17 юли Българската православна църква почита паметта на Света великомъченица Марина. Светицата се счита за покровителка на водите и закрилница на Карлово. Параклисът „Св. Марина“ в Карлово на ул. „Хан Крум“ до Арапския мост на Стара река е наречен на името на Св. Марина, за да пази града от наводнения, пожари, болести нещастия и други природни бедствия. Всяка година на 17 юли в Божия дом се отслужва празнична Света литургия за здравето и добруването на жителите на Карлово.

Параклисът е построен още в ранното Средновековие, но по време на турското робство той е разрушен и върху него е вдигната джамия.

През 1909 година до съществуващото аязмо е построен параклис, вкопан в земята. През 50-те години обаче комунистическата власт го събаря и затрупва аязмото, което се намира на около 200 метра северно от него.

През есента на 1991 година карловецът Любен Зидаров се заел да възстанови параклиса. Започнал да разчиства мястото заедно с известните скулптори Николина Канарова и Недко Кръстев. Братът и племенникът на Любен също се включили. Петимата успяват да изгребат пръстта, затрупала храма, да открият зидовете. Водата обаче била изчезнала. Тогава Любен и Недко изкопали петметров кладенец. После разринали стените, варосали ги, а Николина нарисувала икона на света Марина.

Повече от четвърт век, поетапно, карловецът Любен Зидаров възстановява параклиса "Света Марина" с лечебното аязмо, което блика под иконата на Св. Марина. Той монтира метална конструкция, изработена от фирмата на Любен Белперчинов и поставя покрив на храма. Организира електрифицирането му и сам изкопава и зарива канала за полагане на кабела. После се захваща с измазването на стените с фина мазилка.

Когато Зидаров монтира покрива на храма, точно над аязмото и над иконата на светицата оставя кръгъл отвор. И той, и вярващите смятат, че параклисът трябва да е открит, за да е по-силна връзката с Бога.

********

Марина е била дъщеря на езически жрец в Антиохия през трети век, възпитана от баща си в идолопоклоничество. Тя става християнка и претърпява сериозни гонения заради вярата си, като пръв неин гонител става нейният баща. 16-годишната девойка срещнала управителя на източните провинции Олимврий и смело му изповядала вярата си, заради което била подложена на ужасни изтезания. Опитват се да я удавят като я хвърлят в грамадна каца с вода. Тя започва да се моли, оковите се разкъсват и неизказана светлина огрява Марина. След това е осъдена на смърт.

Всяка година на 17 юли имен ден имат: Марина, Марин, Маринка, Маринела, Марчо и други производни на тези имена.

/Снимка: Karlovo - Chapel Sveta Marina - Bozhidar Z Iliev - Bozho/