Васил Левски: Дела трябват, а не думи

Васил Левски безспорно е една от най-познаваните и тачените исторически личности от българите. Популярността му сред обществото неминуемо провокира интереса към него и неговото дело от страна на множество изследователи. За Левски са написани десетки монографии и хиляди статии и публикации. Още в началото на отразяването на делото му обаче започват да се трупат и редица митове и неистини за него.

Напоследък много се тиражират неверни твърдения, че родната му къща е опожарена, че майка му Гина Кунчева сама слага край на живота си или пък, че брат му Петър Кунчев, опълченец от Освободителната война, е изоставен от своите съграждани карловци да живее като просяк до края на живота си.

Съществуват и някои текстове и фрази, които са приписвани на Апостола, и се цитират в публичното пространство, но действително те не са негови. Пример за това са т. нар. "Предсмъртно писмо" на Левски, „Завета на Левски” или пък "негови мисли" като "Който ни освободи, той ще ни пороби", "Дела трябват, а не думи" и пр. За първите твърдения за Апостола са писани много опровержения, затова ще се спра конкретно на последното от тях - "мисълта му" "Дела трябват, а не думи". Фразата се появява през далечната 1948 г. и е свързана не с кого да е, а с едни от най-авторитетните тогава изследователи на Левски Иван Унджиев и Никола Кондарев. Първо е публикувана в сборника "Васил Левски – най-хубави страници от писмата му", който после под имената "Апостола - страници от писмата на Васил Левски" и "Свята и чиста република" от 1948 г. до 1987 г. е преиздаден шест пъти, с десетки хиляди екземпляра тираж. Там са отразени според авторите най-значимите писма и документи на Левски, излезли изпод перото му. На страница 45 от първото издание срещаме фразата "Дела трябват, а не думи" като заглавие, под което стои част от писмо на Левски до Любен Каравелов. Документът отразява развитието на революционната организация и нейните комитети във Влашко вече след Първото общо събрание на БРЦК в Букурещ от 29 април - 4 май 1872 г. Ще цитирам отрязъка от писмото, който е публикуван от Унджиев и Кондарев:

"На всичките местни к-ти във Влашко ще им дадете право да съставят и други местни к., защото има (и други) хора, пък всичките не можете да знаете. И според устава (старите местни к.) ще ги отправят до ЦК, отгдето вече ще вземат и дават.

Нали ти казах, че повечето хора знаят да се препоръчват, а не правят нищо. Казах ти и за Тома Пантелеев! Видяхме се в Турно, попитах го за книжката превел ли е, а той ми каза, че мислел да я даде на Мишайков. Искай книжката и намерете човек да я преведе, нея и другите по-скоро! Па да се плати (за труда)!

Левски до Л. Каравелов

- 27.I.1872 г."

Тук най-вероятно авторите са перифразирали израза "повечето хора, знаят да се препоръчват, а не правят нищо", извеждайки от него заглавието "Дела трябват, а не думи". При предходните цитирани документи в сборника обаче са изведени като заглавие думи, които присъстват едно към едно и в текста под него. Пример за това е 44 страница от същото издание, където над документ от Левски има заглавие "Главният център е в Българско", а отдолу в текста срещаме следното изречение: "Тези се турят (поставят) в работата, защото им казах, че главният център е в Българско. " Така се създава представата у читателя, че и "Дела трябват, а не думи" е действителна мисъл на Левски, написана лично от него. Това се наблюдава в петте от шест издания на сборника на Унджиев и Кондарев. Интересното е, че в последното издание от 1987 г., което носи името "Свята и чиста република. Избрани страници от писмата на Васил Левски", частта от въпросното писмо вече е публикувана без познатото ни изведено заглавие. Най-вероятно авторите са се досетили в каква заблуда са вкарвали читателите дотогава.

Ако направите справка с други издания, в които е публикуван целият текст от цитирания документ, колкото и да търсите, няма да срещнете тази "мисъл" на Левски. Само ще разберете, че в сборниците на Унджиев и Кондарев е сгрешена и датата - кога е написано писмото. Всъщност то не е написано на 27 януари 1872 г., както са упоменали те, а на 27 юни 1872 г., както виждаме във "Васил Левски. Живот, дела, извори" от Димитър Страшимиров – 1929 г. и "Васил Левски. Документи. В два тома" – 2000 и 2009 г. . Тази грешка е изключително странна, като се има предвид, че в писмото се споменава за устава на организацията, а той, както е известно, е изготвен през април - май 1872 г.

Много от пишещите за Левски обаче не са счели за необходимо да направят справка и с други издания и представят израза като точна негова мисъл. Още след появяването на първия сборник на Унджиев и Кондарев започва публикуването на фразата, което лавинообразно нараства и през годините тя е отразена в десетки сборници, статии, надписи на паметници и всякакви публикации. Превръща се в девиз за много инициативи, юбилейни издания, състезания и пр. Миналата година по повод 180-годишнината от рождението на Васил Левски в Смолян се организира конкурс за есе на тема: „Дела трябват, а не думи….“. Освен това, фразата се комерсиализира и се поставя на транспаранти, на билборди, на тениски, дори и като татуировки от някои по-патриотично настроени наши съграждани.

В интернет гъмжи от използването на израза "Дела трябват, а не думи". В търсачката на Google излизат стотици резултати свързани с фразата, а във Facebook има 4 страници и 3 групи с такова име.

Не мисля, че има нещо лошо в самата фраза – само не е написана от Дякона. Приписвайки му дела и думи, които не е извършил и написал, ние изкривяваме историята.

Автор: Виктор Комбов – екскурзовод в Национален музей "Васил Левски"