Проучване на Карлово Тв: С нарастване на асортимента на биохраните, трябва да ставаме все по-бдителни

Здравословното хранене е философия и начин на живот. Важна част от него е изборът на качествени продукти, каквито са биохраните. Добрата новина е, че през последните години все повече българи обръщат по-голямо внимание на това какво ядат и интересът към биопродуктите непрекъснато расте. Още по-хубаво е, че те могат да се намерят във всички големи магазини, на доста приемливи цени.

На въпрос на Карлово Тв „Купувате ли био храни“, 126 отговарят с „да“, а 133 с „не“. Участниците в анкетата са 319. 40% купуват биохрани, 42% не купуват. Т.е. хората, които купуват биохрани и тези, които не купуват като проценти се доближават. Но ако към тези, които не купуват прибавим и останалите 60 човека, или 18% без мнение по въпроса, то тогава процента на хората, които не купуват биохрани става 60%.

С нарастване на асортимента на биопродуктите, трябва да ставаме и все по-бдителни. Особено на фона на последното съобщение от Агенцията по храните, че зачестяват измамите с биохрани в целия Европейски съюз. Наскоро експертите започнаха нарочни проверки заради евросигнал, че обикновени храни все по-масово се преопаковат като "био" и се продават на двойно и тройно по-високи цени. От агенцията по храните засега не са готови с обобщение, тъй като всеки случай бил конкретен.

Все още 90% от родните биопродукти се изнасят зад граница и остават блян за българите. Страната ни например е най-големият производител на биокраставици в Европа, но у нас остават едва 2% от този зеленчук. Огромна част от биоядките - като например орехи, лешници, бадеми - също заминават за европейски държави. Същото важи за пресните плодове и зеленчуци, като и за сладката, конфитюрите, вината, сирената и млеката, произведени по "зелен" начин от родните земеделци. На пазара ни все още липсват и български производители на основни храни като биояйца и биомесо. Сред най-масово изнасяните български биопродукти към ЕС, Япония и Америка са розовото и лавандуловото масло, билките, подправките, орехите, зеленчуците, някои плодове като малини и грозде, и - разбира се - медът. 90% от него също отива зад граница, защото у нас почти никой не го купува заради високата цена.

Биопроизводство е отглеждане на храни, от растителен или животински произход, в максимално естествена среда, без използване на каквито и да е пестициди, химични торове, антибиотици, хормони и ГМО. Това е не само много скъпо, но и силно рисково производство, тъй като животните и растенията не са защитени от болести и природни аномалии с лекарствени или химически продукти.

За да бъде един продукт „био“ се наблюдават всички елементи на неговото производство. Например, дали земята върху която се отглеждат растенията или пасат животните отговаря на нормите; от къде се добива водата за поливане, какъв е произходът на храните и така нататък. Целият процес на сертификация отнема години и огромни усилия за тези, които са решили да се занимават с биоземеделие.

Важно е да се четат етикетите на храните. Това важи за всичко, което купуваме. Най-напред хората трябва да гледат маркировките на етикетите. Не само големите букви „Био” или „Органично”, а да търсят европейската маркировка – листо, чийто контур е очертан от звездите на ЕС. Под тази маркировка задължително трябва да е посочен и номер на сертификат, който е индивидуален за всеки производител или логистичен център.

Този номер носи много информация и лесно може да бъде проверен в интернет, тъй като базата данни непрекъснато се актуализира. Ако един производител не спазва правилата, той може много лесно да загуби правото да обозначава продуктите си като „био“, тъй като фирмите са подложени на непрекъснати одити и при най-малките нарушения санкциите са много големи.

За много хора произведено на село е равнозначно на „био“, но всъщност не е. В селските дворове се произвеждат „бутикови“ количества храна, която е много по-близо да традиционния български вкус, отколкото са доматите от някоя холандската оранжерия, например. Но, за да бъде „био“ храната е необходимо тя да не е била обработвана с препарати, а на село пръскането срещу вредители и болести и подсилването с амониева селитра са често срещани.

Ако до скоро биохраните бяха екзотика, днес те са широко разпространени. Могат да бъдат открити в специализирани магазини, в супермаркетите на веригите за търговия с храни и дори в големите чужди дрогерии, представени в България, които също предлагат огромно разнообразие от „био“ продукти.

/Снимка: agrolife.bg/