Секции

29 March 2024 17:11

Учителката Славка Докова: Умея да мотивирам деца, които не искат да учат, и това ме прави щастлива

- Госпожо Докова, кога започнахте да учите народно пеене и гъдулка?

- От първи клас започнах да уча народно пеене и гъдулка в ОУ „Св.Св.Кирил и Методий“ в родния ми град Карлово. С любов и голямо уважение към професионализма им си спомням за моите първи учители. Преподаватели ми бяха утвърдени и известни изпълнителки на български народни песни - певиците Мария Колева от село Васил Левски и Вичка Николова от Пловдив, която за съжаление вече не работи в България. Съпругът на Вичка Николова – Георги Николов, и Румен Начев ми предаваха по гъдулка. Като малка имах силен глас и талант да пея и мечтаех да стана певица.

- Къде продължихте да учите след завършване на основното образование?

- През 2001 г. ме приеха с народно пеене в Националното училище по фолклорни изкуства „Филип Кутев“ в Котел. Там учих до 2006-та. Втората ми специалност беше гъдулка. След това продължих в друга посока. Висшето ми образование е по специалността „Мениджмънт и маркетинг“, а по-късно завърших и педагогика.

- Къде започна трудовата Ви дейност?

- От есента на 2012 г. бях възпитател в НУФИ „Ф.Кутев“ в Котел. Сега със семейството ми и двете ми деца – син и дъщеря, живеем в Котел, където срещнах и моя съпруг.

През 2016 г. ме назначиха като учител по „Туристическа анимация“ в СУ „Георги Ст. Раковски“ в Котел, където продължавам да работя.

- Допада ли Ви работата като учител?

- Това е моето призвание. За мен е истинско удоволствие за преподавам на учениците. Мисля, че имам таланта да им въздействам в положителна посока. Има ученици, които са прекъснали обучението си и след време се връщат, за да продължат и си вземат средното образование. Това ме радва. Мотивирам ги да обичат знанието и да учат с желание. Имам ученици от ромски и турски семейства. За тях е важно да се чувстват като всички останали. Успявам да им покажа колко са умни и талантливи, за да имат самочувствие и желание да учат. В детските си години мечтаех да стана певица, но сега съм сигурна, че повече ми приляга да съм учител. Умея да мотивирам деца, които не искат да учат, и това ме прави щастлива. Радват ме децата, с които работя.

- От Вашия профил в социалните мрежи разбирам, че се занимавате с обществена работа и много други дейности. Разкажете за тях.

- Изявявам се като водеща на всички събития, които организира и провежда Община Котел, както за различни чествания и годишнини, така и за празници, фестивали и спортни прояви от местен и национален мащаб.

Вдъхновява ме всеки повод, при който имам трибуна да говоря. Сама подготвям авторски сценарии и съм водеща на сватби, фирмени и семейни тържества, детски рождени дни. Отначало се чувствах плаха, но сега вече имам опит и съм в свои води. Това е част и от преподавателската ми работа. По специалността „Туристическа анимация“ учениците се обучават да предоставят незабравими преживявания на гостите на големи хотелски комплекси и ресторанти; да запълват свободното време на почиващите със занимателни игри, конкурси, викторини и други.

- Изявявате се и като актриса.

- Да. Заедно с моя син участваме в самодеен театър „Арлекино“ в Котел.

- Как се чувствате далеч от родното Карлово?

- Явно, Котел е част от моята съдба. Тук създадох семейство, тук отглеждам децата си. Но, Карлово е моето родно място. То има много специално място в душата ми. Много се гордея и се чувствам привилегирована, затова че съм родена в града на Апостола; затова, че родната ми къща е до паметника на Васил Левски. Обичам Карлово и го нося в сърцето си. Ако имам възможност да избирам, къде да се родя, пак ще избера Карлово.

/Снимки към интервюто са поместени в Галерия./



Днес Ви питаме:

Забравена добродетел ли е състраданието?

Да

Не

Нямам мнение

Културен афиш
Изтегли си късметче

Полезни връзки:

Официален сайт на Община Карлово

Повечето хора са толкова субективни, че всъщност не се интересуват от нищо освен от самите себе си.


Шопенхауер