Георги Гешев: Живея в Чикаго, но повече обичам Карлово

Георги Гешев е роден в Чикаго, но всяко лято е при баба си в Карлово. Цялата ваканция, от 2 месеца, прекарва тук с приятели. “Повече обичам Карлово, родният град на моите родители. Тук се радвам на Балкана, на водопад „Сучурума“ на Беш-бунар, където от чучурите на чешмите тече буйна планинска, студена вода. Възхищавам се на историята на Карлово, която е много богата. Тук освен Васил Левски са родени още много видни българи. Когато вървя по улиците или караме велосипеди с приятелите ми виждаме, че навсякъде има нещо, което е част от историята на града. От съвсем малък баба ме водеше на площад „Васил Левски“, до паметника на Апостола с лъва и пистолета; срещу пощата е паметника на д-р „Иван Богоров“, първият български журналист; на съседна улица е родната къща на бащата на Христо Ботев, даскал Ботьо Петков. Когато вървиш по пешеходната виждаш паметника на Евлогий и Христо Георгиеви, най-големите български дарители и паметника на Христо Проданов – съвременният карловец, покорил връх „Еверест“. Минавам и чета паметни плочи на редица карловци, основатели на българския театър и българския балет. Обичам и родната къща на Васил Левски, където има кичур от косите на най-великия българин“, разказва момчето.

„В Карлово се чувствам добре, защото имам много приятели. Тук играем по цял ден с Мирослав, Захари, Даниел, Виктор и други момчета. Караме колелета, разхождаме се, говорим си. Аз им разказвам за моя живот в Чикаго, а те за училището, където учат“. 14-годишното момче споделя, че има желание да учи в Карлово, но просто няма как. „Родителите ми са в Чикаго. Там е и моя по-голям брат, който е на 26 години. Тук в Карлово е моята баба Нели, дядо ми Стойно - почина. Когато бяха двамата ме водеха на Детска градина в Карлово. Още си спомням моята учителка г-жа Савова. Обичах една от учителките, защото косата й беше като на мама.“.

Майката на Георги е с висше икономическо образование. Бащата е бивш военен. Работил е към Строителни войски. След разформироването им остава без работа. През 1998 година семейството заминава за Чикаго със зелена карта. Там ги посреща поп Грую, родом от Мраченик, при който остават за няколко дни, докато си намерят квартира.

Родителите на Георги се хвърлят в неизвестното. Те не знаят английски език, висшето образование там не се признава, без 6-месечен курс и владеене на английски. Първо записват курсове, за да научат езика, а после за да им признаят образованието от България. Едва след това успяват да намерят добра реализация в държавата зад океана.

Георги се ражда през януари 2004 година. До 6-годишна възраст го гледат неговите баба и дядо, които зимата са в Чикаго, а лятото в Карлово. В Карлово той ходи в детска градина „Васил Левски“. Там се сприятелява с Мирослав и други момчета, с които през лятото са всеки ден заедно.

„Правя им дърпана баница. Гошо много я обича. Един ден ми поръча на направя 2 тави, за да има и за приятелите му. Дойдоха с Мирослав вкъщи. Изядоха по едно парче, а другата я занесоха на приятелите, които ги чакали до площада на Васил Левски. Там имат тяхно любимо място, където се събират. При посрещане и изпращане на летището в София, знам че трябва да има баница. Тази година за първи път той си дойде сам, защото навърши 14 години и има това право. През изминалите години родителите му намираха начин при пътуването да бъде придружен от други българи, които летят по същата линия“, споделя 76-годишната баба на Георги.

В началото на юли т.г. Мирослав и Георги участваха в подготовката на една уникална изложба от автентични български носии и накити на Ваня Велкова в Бухаловия хан в Карлово. В деня на откриване на изложбата момчетата облякоха с голяма радост и вълнение български национални носии. Тогава ги снимахме за Карлово Тв, за да разкажем за тяхното приятелство. Двамата са заедно от 3-4 годишни, когато ги водят за ръчички да играят на площада около паметника на Васил Левски. После дружбата им продължава в Детската градина. Това лято момчетата карат велосипеди, споделят тийнейджърски емоции, играят от сутрин до вечер на любими места в града на Левски.

„Тук играя на воля и ми е много хубаво. Бих искал да стане чудо и всички да сме в Карлово. Тук да ходя на училище. Но животът явно иска друго. Той ни кара да сме разделени, споделя момчето с баба си Нели. Тя освен баница готви на Георги любимите му гозби.

„Не пропускам лято, в което да не съм в Карлово. Много ми е хубаво тук. Милея за баба и за приятелите, когато съм в Чикаго. Там е различно. 5 дни съм в английското училище и всяка събота в българското. За 3 март тази година гост на българското училище беше Кубрат Пулев. Направихме си снимки. Бях щастлив да застана до него с униформата на нашето училище. Всичко българско, до което се докосвам в Чикаго, ме прави щастлив“, споделя Георги.