Историкът Маргарита Драганова: Най-доброто, което може да ни се случи в бъдещето, е да си дойдат нашите деца от чужбина

Корените на дългогодишната учителка Маргарита Драганова са от Баня Карловско. Семейството на нейната майка живее на ул.“Банска“ в курортния град. Тя е от Узуновия род и има двама братя, които живеят в Баня. „Хората от майчиния род са високи и стройни. Думата узун означава дълъг. Сигурно от там едва и името на нашата фамилия.“

Самата Маргарита е родена в Пловдив, но винаги свързва детските си години с Баня. Спомня си улицата, на която е играла, зеленината, цветята в дворовете. Силно впечатление в нея остават т.н. парилки с огромните корита и течаща топла минерална вода, които били на открито. Имало ограда и дървена порта, защото там влизали само жени с децата си. На парилките идвали хора от цялата околия с каруци, натоварени с дрехи, одеяла и черги за пране. Изпраните дрехи се изцеждали на самите корита и след това се простирали по тревата на голяма поляна, около парилките, за да съхнат. През това време жените се къпели заедно с децата. Надвечер прибирали всичко от поляната, нареждали го в каруцата и тръгвали към домовете си. Това се случвало през всички топли дни на годината, спомня си Маргарита.

Парилките в Баня отдавна ги няма. На тяхното място е новата спортна база с басейн и стадион. Тя дава възможност за подготовка на много деца и младежи за плувните спортове. Някои от тях кандидатстват и учат в Специализираното спортно училище в Пловдив. „Гордеех се с децата, които идваха от Баня. Те бяха моята слабост.“ - спомня си Маргарита.

Семейството на Маргарита Драганова живее в Пловдив. Тя е майка на 2 деца. Има внуци. Целият й трудов път минава като учител по история и етика в Специализираното спортно училище „Васил Левски“ в Пловдив, което е най-старото спортно училище в България, основано през 1949 година. Тя с вълнение изрежда имената на големите наши спортисти, на които е била класен ръководител, и е предавала история и етика. „Имах любими спортни дисциплини. Това бяха художествената гимнастика и леката атлетика. Мои ученици през годините бяха: лекоатлетката, световна рекордьорка в дисциплината скок на височина и сега председател на Българския олимпийски комитет Стефка Костадинова, гимнастичката Мария Петрова – съпруга на Борислав Михайлов, Ваня Гешева – състезателка по гребане и много други. Спомням си, че добрите плувци в Спортното училище идваха от Баня, където получаваха добра основа.“

Днес преподавателката се натъжава от това, че много млади хора през последните години напуснаха и продължават да напускат България. Според нея трябва нещо да се промени. Да се даде по-добра възможност на младите за кариерно развитие. „Никой не се е родил научен. Може в началото да се оказва помощ, но е много важно доверието. Младите специалисти с добри професионални качества е разумно да се поставят на отговорни постове във висшите етажи на властта.“

Историкът споделя радостта си от това, че България е красива страна с много добри хора. „Радват ме фактите, че когато празнуваме исторически дати и събития, много млади хора участват и присъстват. Ето например, когато отбелязахме Шипченската епопея през август т.г. деца и младежи бяха там на върха, дошли специално за годишнината. Това е израз на съпричастност към историята, към събитието, към дедите ни, дали живота си за свободата на отечеството. Самото присъствие на мястото на историческото събитие говори много. Ние трябва да възпитаваме децата си в това да знаят, че България е една и ние трябва да я предадем на поколенията след нас“.

Като учител по история, макар и вече в пенсионна възраст, Маргарита Драганова е сигурна в това, че е важно всеки българин да знае историята на родината си. „Историята е учителка на живота. Тя започва от най-древните времена и ни разкрива различните култури и цивилизации. Същевременно сочи бъдещето. А според дългогодишната учителка - най-доброто, което може да ни се случи в бъдещето, е да си дойдат нашите деца от чужбина.