Апостола на свободата ще живее вечно, докато има българи и държава, наречена България

Последната среща на Васил Левски с майка му Гина станала на 6 декември 1872 година, преди да се отправи за Ловеч през заснежения Балкан, за да прибере архива на революционната организация и преди да бъде заловен в Къкринското ханче на 27 декември.

Майка му била куражлия и никога не показвала болката си в душата пред хората . При срещата им обаче, с непогрешимия си майчин инстинкт, в един момент тя усетила, че може би за последен път вижда сина си и се разплакала. Левски смутен я попитал : „Защо плачеш, мамо?” - на което тя отговорила : „От радост сине, от радост!”

След кратък съдебен процес в София, на 18 февруари 1873 г. турците обесили Дякона , но никой в родния му град не посмял да каже на Гина Кунчева черната вест. Един ден тя отишла в храма и помолила свещеника да й каже не е ли чул нещо за сина й.Когато разбрала ужасната истина, тя се върнала у дома, извадила от скрина отрязаните коси на Апостола и както й заръчал той, ги занесла в църквата , за да ги опее свещеникът.

Гина Кунчева не проронила нито една сълза по загиналия си син. И когато някой я запитвал защо не е раздала жито за душата на Васил, тази велика майка отвръщала: „ Жито се раздава за мъртъвци, а моят Васил ще живее вечно!

И той живее и ще живее вечно, докато има българи и държава, наречена България.

Автор: доц.д-р Петър Ненков