Антоновден е

Православната църква почита паметта на св. преп. Антоний Велики на 17 януари.

Антоновден е християнски и български празник, който се чества се на 17 януари и за предпазване от болести.

Свети Антоний е роден през 251 година в Среден Египет, в семейство на заможни и благочестиви родители.

Останал сирак на 20-годишна възраст, той раздал наследството си на бедните и се оттеглил от света.След дългогодишна духовна борба постигнал святост и бил удостоен от Бога с дарбата да лекува.

Доживял до 105-годишна възраст, запазвайки телесното си здраве и сила. Починал на 17 януари 356 г. Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес: победил еретиците на открит диспут, проведен в град Александрия. Успехът му е наречен „тържество на християнството“.

В българския фолклор св. Антоний и св. Атанас са тясно свързани – смята се, че са двама братя ковачи. По някои места празниците им се означават с общото название „сладки и медени". В Пиринско се вярва, че всички болести се събират на Антоновден, а на следващия ден – Атанасовден, тръгват по хората. На този ден жените не предат и не плетат, защото се вярва, че ако се убодат, няма да зарасне лесно. Не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“.

Антоновден и Атанасовден са един след друг, 17 и 18 януари, и се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти.

Именици са Антон, Антонио, Антония (старо римско родово име, означаващо „безценен, неоценим, който няма цена“), Антоана, Антоанела, Антоан, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Андуин, Доника, Дончо, Донка, Донна, Донислав, Драгостина, Тончо, Тоника, Тонка, Тонко, Тоня, Тони, Томас.

/Снимка: интернет/