Кукерите нарекоха за здраве и плодородие в Карловско (видео)

По традиция съботата преди Сирни Заговезни Карлово се изпълва с кукери. Празникът е „Старчовден“, защото в миналото по тези земи те са наричани „старци“.

Д-р Емил Кабаиванов – кмет на Карлово:

- Това е народна традиция с много дълбоки корени. Тя идва още от времето на траките. След това се вплита в православната християнска традиция и празничен календар, защото днес и утре е Старчовден. Утре е ден за прошка. В понеделник започват големите великденски пости. Всичко това не е случайно, напротив, традицията на хилядолетието е вплетена в традицията на православието. Свързана е със запазването на идентичността на българина, на българския дух.

В кукерските игри днес се включиха групите от Сушица, Дъбене, Войнягово, Климент, Васил Левски, Домлян, Столетово, Горни Домлян, Баня, Соколица, Калофер, Христо Даново, Каравелово, кв.Момина баня-Хисарско, с.Расник-Пернишко и с.Стралджа-Ямболско. С танците си кукерите прогониха лошите сили, изпратиха зимата и нарекоха за здраве и плодородие в Карловско.

Петко Томанов – кукер от с. Домлян:

- Кукерският дух е живот, страст и е нещо уникално. Всеки кукер, когато чуе хлопки и звънци да звънят, отвътре започва да пърха душата и те кара да отидеш да играеш.

Кукерският танц е древен, зрелищен и наситен с много метафори. В него се включват основно мъже от различни възрасти.

Въпрос: От всеки човек може ли да стане кукер?

Денко Несторов – кукер от с. Домлян:

- Не може да стане, не ти ли идва отвътре не можеш да станеш кукер. Не го ли правиш с желание, с мерак, няма как да стане.

Кукерските костюми са характерни за всеки регион. Кукерите слагат на главите си тежки маски, на кръста – звънци и хлопки и обличат кожуси с козината навън.

Въпрос: Харесва ли ти костюмът, с който си облечен?

Таньо-кукер от Войнягово:

- Да.

Въпрос: Тежат ли тези хлопки?

Габриела – кукер от Войнягово:

- Не.

Въпрос: Този костюм трудно ли се прави?

Николай Дъбенски – кукер от Войнягово:

- Да, трудно е. По нас специално всичко е важно. И хлопките, и това над главите ни се казва кюлаф. Много трудно за изработка. Дрехите също са много трудни за изработка. Шиенето за прашки, на пискюли. Всичко се прави от нас, ние самите си я правим. Месалите, които са по нас са от нашите баби, които са ги шили на времето.

Българската кукерска традиция е част от съхранената народна памет. Чрез нея и днес ние съществуваме, за да запазим българското във времето.

Денко Несторов – кукер от с. Домлян:

- Трябва да поддържаме българските традиции, защото намаляват и намаляват, което е жалко това за България.

Д-р Емил Кабаиванов:

- Във времето, в което живеем, а то е доста разнолико и рисково, защото глобализацията се усеща навсякъде. Приливът на нови вълни националности, особено от Северна Африка, от Арабския полуостров, минават и част от тях остават от България. Ние трябва да се съхраним, а съхраняването минава през здрав семеен морал, който ще гарантира, че младите българи и българки, като имат примера на своите родители, дядовци и баби и те ще бъдат едни истински българи и ще възпитават децата си да бъдат истински българи.

Въпрос: Смяташ ли да продължаваш да играеш като кукер и защо?

Христиан – кукер от Баня:

- Да, смятам да продължават да играя като кукер, защото това е хубаво нещо и трябва да спазваме българските традиции.

Кукерските състави получиха от кмета на Община Карлово д-р Емил Кабаиванов грамоти и награди за цялостната си дейност през годината и за участията си в международни и местни фестивали. Ръководителят на кукерската група от Климент и кмет на селото Мано Манов връчи на д-р Кабаиванов златния медал, с който са наградени за участието си в Международния 100-годишен юбилеен карнавал „Ролебутцен“ гр. Алтщатен – Швейцария.