Секции

18 April 2019 15:26

Семейство щъркели се завърна отново в Карлово

Два дни преди астрономическата пролет, семейство щъркели се завърна от топлите страни и вече е в Карлово. Тяхното гнездо е върху комина на старата сграда на предприятието „Българска роза“ в източната част на града - северно от СУ „Христо Смирненски“.

Щъркелът винаги е бил символ на пролетта и новия живот, затова, ако сте решили да изпратите баба Марта тази година по-рано и да свалите своите мартенички, погледнете към щъркеловото гнездо. Ако човек види щъркел, докато носи мартеница, според поверието трябва да я свали. След това може да я върже на дърво или да я сложи под камък. На някои места в миналото била известна практиката при поява на щъркел, малчуганите да свалят мартеницата и да я хвърлят към птицата с думите: Ето ти на тебе мартеница, дай ми на мен здраве!

Според поверието добре е да видите птиците в полет или изправени в гнездото.

Легендата разказва, че някога щъркелът бил човек. Много набожен човек бил и голям поклонник. Всяка година ходел на Божи гроб да се поклони. Господ обаче решил да го изпита и да провери дали е наистина толкова голяма вярата му. Явил се пред него и му заръчал да изкачи една висока планина с голям сандък, завързан на гърба му, но му забранил да отваря капака и да поглежда какво има в сандъка. Тръгнал да се изкачва човекът, а по едно време спрял да си почине и любопитството му надделяло и отворил сандъка. Отвътре наизлезли змии, гущери, жаби и се разпръснали по широкия свят. Разгневил се Господ, превърнал човека на щъркел и му казал, че ще си стане пак човек, едва когато събере обратно в сандъка всичките избягали твари. Оттогава щъркелът цяло лято ходи по реките и блатата, за да лови жаби, змии и гущери, а наесен все така заминава на хаджилък, да се поклони на Божия гроб и да измоли прошка за греха си.

Днес Ви питаме:

Купувате ли често готова храна?

Благодарим Ви за гласуването

Културен афиш
Изтегли си късметче

Полезни връзки:

Официален сайт на Община Карлово

Стойността на образованието се измерва не по броя на прочетените книги, а по употребата им.


Плутарх