Секции

25 June 2019 18:55

ВАС потвърди конфликт на интереси при калоферския кмет Стоянов, той може да бъде отстранен от поста

Върховният административен съд потвърди решението на Административен съд – София за наличието на конфликт на интереси при кмета на Калофер Румен Стоянов. В качеството си на кмет на Калофер през 2016 г., той е назначил на длъжността „старши специалист – финансови дейности“ в Кметството - брата на съпругата си. Назначаването е извършено по заместване, без провеждане на конкурс, поради ползване на отпуск по майчинство от страна на титуляра, заемал длъжността.

След като ВАС потвърди решението на Софийски административен съд, напълно възможно е Румен Стоянов да бъде отстранен от длъжността кмет, съгласно чл.42, ал. 2, т.11 от ЗМСМА.

Карлово.Тв потърси за коментар кмета на Калофер Румен Стоянов. Той заяви, че ще изчака решението на Общинската избирателна комисия в Карлово и тогава ще предприеме необходимите действия.

РЕШЕНИЕ

№ 4073

София, 20.03.2019

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Седмо отделение, в съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ВАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА, ЮЛИЯ РАЕВА

при секретар Маринела Цветанова

и с участието

на прокурора Емил Георгиев

изслуша докладваното от председателя ТАНЯ ВАЧЕВА

по адм. дело № 14725/2017.

Производството е по чл.208 и сл. АПК.

Образувано е по касационната жалба на Р. Стоянов от гр. Калофер, кмет на кметство Калофер, против решение №5427/ 19.09.2017 г. по адм.д.№5556/ 2017 г. по описа на Административен съд София-град, с което съдът е отхвърлил жалбата на Стоянов срещу решение №РС-222-16-029/ 27.04.2017 г. на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ), преименувана на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, съгласно §6 ПЗР на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ), обн. ДВ, бр.7 от 19.01.2018 г. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 АПК. Според касатора съдът не е съобразил относимите към спора факти и обстоятелства, не е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства, поради което е достигнал до неправилен и необоснован извод за законосъобразност на решението на Комисията. Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора.

Ответникът Комисията за предотвратяване и установяване конфликт на интереси не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:

Първоинстанционният съд е установил, че през 2016г. Р. Стоянов, в качеството си на кмет на Кметство Калофер, е назначил лицето Л. Бичев - брат на съпругата му, на длъжността „старши специалист - финансови дейности” в Кметство Калофер, което назначение е при режим на заместване на титуляра на длъжността, поради отпуск по майчинство. Със заявление № ФСД-281 от 23.08.2016г. Л. Бичев е поискал да бъде назначен в кметството на вакантната длъжност по заместване. Кметът е сключил с него срочен договор №1/29.08.2016г. - до завръщане на титуляра. Основното трудово месечно възнаграждение е определено на 600 лева, каквото е договореното за длъжността с титуляра. Изискванията за посочената длъжност са 10 години професионален стаж и „средно специално икономическо образование. Лицето Л. Бичев има висше икономическо образование, но няма 10 години професионален стаж в областта.

С решение №РС-222-16-029/ 27.04.2017 г. КПУКИ е установила конфликт на интереси по отношение на Р. Стоянов - лице, заемащо публична длъжност, по смисъла на чл. 3, т. 8 ЗПУКИ (отм., ДВ, бр.7 от 19.01.2018 г.), в нарушение на чл. 8. изр. второ, хипотеза първа от ЗПУКИ (отм.). Приела е, че доколкото Р. Стоянов е кмет на Кметство Калофер и заема публична длъжност, по отношение на него важат забраните по глава втора чл. 6 - чл.11 ЗПУКИ (отм.). Приела е, че в качеството си на изпълнение на публичната си длъжност Стоянов е упражнил същата в частен интерес на брата на съпругата си, който се явява роднина по сватовство от втора степен - т.е. свързано с него лице. КПУКИ е установила, че Бичев не отговаря на изискванията за заемане на длъжността, тъй като няма изискуемия 10 годишен професионален опит. Приела е, че е налице частен интерес и поради факта, че Бичев е подал заявление за заемане на длъжността по заместване на 23.08.2016г., т.е. преди освобождаване на титуляра на длъжността, от което е изведен извод за изтичане на информация по адрес на свързаното със Стоянов лице. Според комисията облагата в конкретния случай е за свързаното лицето Бичев, същата е нематериална и се изразява в получаване на работа, както и подкрепа за възможност за професионалното му развитие.

С решението се установява и неподаване на декларация по чл. 12, т. 4 ЗПУКИ (отм.) по отношение на Р. Стоянов - кмет на кметство Калофер, в нарушение на чл. 16, ал. 1 ЗПУКИ (отм.) Посочено е, че съгласно чл. 19 ЗПУКИ(отм.) лице, заемащо публична длъжност, е необходимо само да се отстрани от изпълнение на правомощията си по служба, когато по конкретен повод е налице частен интерес. Съгласно чл. 16 ЗПУКИ(отм.) следва да бъде подадена декларация за наличие на частен интерес при упражняване на конкретно правомощие при конкретен повод. Същата се подава преди или по време на изпълнение на правомощията на лицето, което има частен интерес. В конкретния случай органът е посочил, че това задължение за Стоянов е възникнало на 29.08.2016г. при сключването на трудовия договор.

Първоинстанционният съд е възприел изцяло установената от органа фактическа обстановка, като го е подкрепил и в правните му изводи. Приел е, че е проведено надлежно производство пред Комисията. Обосновал е извод, че Р. Стоянов, като лице, заемащо публична длъжност през проверявания период, с действията си е нарушил забраните на чл.8 и чл.16, ал. 1 ЗПУКИ(отм.) По тези съображения е отхвърлил подадената жалба като неоснователна.

Решението е правилно.

Съдът е обсъдил фактическите обстоятелства, релевантни за преценката за законосъобразността на оспорения акт, съобразно основанията по чл.146 АПК. Доколкото основният спорен въпрос е наличието на частен интерес при сключване на трудовия договор, правилно съдът е анализирал разпоредбите на чл.2, във вр. с чл.8 ЗПУКИ(отм.), както и чл.12, т.4 от този закон.

Легалното понятие за конфликт на интереси, съгласно чл.2 от ЗПУКИ(отм.), съдържа сложен фактически състав, изискващ кумулативните предпоставки: лице, което заема публична длъжност; наличие на частен интерес и този интерес да може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията му по служба. В случая законовите предпоставки са изпълнени, като в тази връзка съдът е изложил подробни правни съображения, които настоящата инстанция споделя.

Не е спорен фактът, че Р. Стоянов е заемал публична длъжност по смисъла на чл.3, т.8 ЗПУКИ(отм.), както и свързаност по смисъла на §1, т.1 от ДР ЗПУКИ(отм.) с Л. Бичев, с който са роднини по сватовство от втора степен. Сключването на трудов договор за определена позиция е част от правомощията на кмета. Правилен е изводът на съда, че е осъществен и вторият елемент от състава на чл.2 ЗПУКИ (отм.) - наличие на частен интерес. Съгласно чл.2, ал.2 и 3 ЗПУКИ частният интерес включва целта и мотива на действията на лицето, а облагата е следствие, като не се изисква да е постигната или реализирана, като същата може да е в полза на лицето, заемащо публична длъжност, или за свързани с него лица. Интересът е субективна предпоставка, поради което конфликтът на интереси е деяние в противоречие с публичния интерес. Поради това е достатъчно частният интерес да съществува като възможност, тъй като при тази ситуация би могъл да повлияе върху упражняването на правомощията на лицето.

От друга страна не е предвидено в закона изискване облагата да е незаконна или в резултат на неправомерно упражняване на правомощията на лицето, заемащо публична длъжност. Правнорелевантната предпоставка за съставомерност на поведението е частният интерес да може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията по служба. Според чл.2, ал.1 ЗПУКИ(отм.) дори само възможността съществуващият частен интерес да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на задълженият води до състояние, което е правно укоримо и като такова не следва да се допуска. Тълкуването на чл.2, ал.1 ЗПУКИ (отм.) сочи, че се изисква наличие на съответните правомощия, но не и доказване на факта дали в действителност и как упражнените правомощия са повлияни от установения частен интерес. Съгласно чл.2, ал. 3 ЗПУКИ (отм.) облага е получаване на или обещание за работа, длъжност и др.

Обосновано съдът е приел, че в хипотезата на чл.8 ЗПУКИ (отм.) наличието на материалноправните предпоставки за действията на лицето, заемащо публична длъжност, е ирелевантен факт. Законът не изисква правомощията да са упражнени в нарушение на материалноправните предпоставки за тяхното прилагане. Законът установява неправомерния характер на упражняването на правомощията поради неправомерната цел, с която са упражнени - придобиването на облага в частен интерес, а не поради нарушение на материалноправните предпоставки за тяхното упражняване. С оглед на това конфликт на интереси е налице и тогава, когато лицето, заемащо публична длъжност, е упражнило правомощията си в съответствие с материалноправните предпоставки за тяхното прилагане, но това е станало в негов частен интерес.

В случая конфликтът на интереси, дефиниран от законодателя, се обективира не в резултата - придобитата лична облата, а във възможността частният интерес да повлияе на обективното и безпристрастно изпълнение на правомощията. За да избегне именно потенциалната възможност лицето, заемащо публична длъжност, да бъде поставено в ситуация, в която упражняването на правомощията му да бъде повлияно от частен интерес, законодателят е въвел забраната за действие в такива ситуации - съгласно чл.8 ЗПУКИ (отм.) лицето, заемащо публична длъжност, няма право да извършва дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията си. Съдът правилно приел, че в случая е налице частен интерес – нематериална облага под формата на назначаване на работа на свързано лице, което не отговаря на изискванията за заетата от него длъжност. В качеството на лице, заемащо публична длъжност, за Стоянов е възникнало задължение да подаде декларация по чл.12, ал.4 ЗПУКИ (отм.). При правилно установени фактически обстоятелства съставът на АССГ е достигнал до обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт.

Касационният съдебен състав не констатира нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати при постановяване на обжалваното решение. Решението е обосновано, изводите на съда са логични и последователни, в съответствие с установените правнорелевантни факти по спора.

Воден от горното, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №5427/ 19.09.2017 г. по адм.д.№5556/2017 г. по описа на Административен съд София-град.

Решението е окончателно.

/Снимка: фейсбук Румен Стоянов/

Днес Ви питаме:

Бихте ли почивали на родното Черноморие?

Да

Не

Нямам мнение

Културен афиш
Изтегли си късметче