На 10 януари 1878 г. от този свят си отива майката на Апостола

Гина Кунчева, тази скромна и велика българка, затваря очи завинаги в деня, в който Карлово посреща свободата си – оная, заради която животът си дава синът ѝ Васил Левски.

Преди да тръгне за Къкрина, Левски отседнал в Сопот. Майка му решила на всяка цена да го види. За да не буди съмнение сред турските власти, взела внучката си София.

Когато се разделяла със сина си, силата й изведнъж се прекършила и от очите й потекли сълзи. Смутен, Левски я попитал защо плаче? Тя успяла да се овладее и да се усмихне. Тихо му казала: „От радост, синко!“

Това била последната среща на майката със сина.

Научила за залавянето на сина си, втъкнала китка цвете в кърпата си, набрала и цветя от градината и бавно тръгнала по чаршията към дома на дъщеря си Яна.

Никой не разбрал голямата й мъка. Тя прегърнала внучетата си и кротко им казала: „Елате, деца, да ви накича. Днес е голям празник. . .“

Пред лицето на света Гина Кунчева не проронва нито една сълза по загиналия си син. И когато дълго след това някой я запитвал защо не е раздала жито за душата на мъртвия си син, тази велика майка отвръщала: „Жито се раздава за мъртъвци, а моят Васил ще живее вечно!

И той живее и ще живее вечно, докато има българи по света и държава, наречена България!

Автор: доц. д-р Петър Ненков

/Снимка: интернет/