Секции

21 February 2020 12:15

Изказване на народния представител Веска Ненчева по повод окончателното гласуване на Закона за маслодайната роза

Уважаеми народни представители!

Днес ни предстои окончателното гласуване на текстовете на Закон за маслодайната роза.

Производството на рози и продукти от розов цвят е специфичен сектор. Характерен е за конкретни райони в страната - Карлово, Казанлък, Стрелча, което предполага, че не всеки познава особеностите на сектора, проблемите на заетите в него, трудностите с търговията с крайния продукт - розовото масло.

В същото време маслодайната роза е емблема и символ на България. С розовото масло се идентифицира страната ни, припознава се на европейските и световни пазари. Миналата година „Роза Дамасцена“ е призната от ЮНЕСКО като недвижимото културно наследство за човечеството. Можем да се поздравим, че закон за розата все пак ще има. Пътят на закон за розата е дълъг и бавен. От 1994 година, т. е почти 30 години в народното събрание се предлагат и отлежават текстове, които да бъдат в полза и с грижа за отрасъла – розопроизводство. Е, закон имаме, но грижа за всички розопроизводители нямаме.

Вземам думата като човек, живеещ в Розовата долина, за да представя пред вас гласа и позицията на малките розопроизводители. Защото гласа на големите розопроизводители и розопреработватели вече чухме в работни групи и комисии. При създаване на текстовете на закона, не се взеха предвид позициите на всички розопроизводители.

Парламентарната група на „ БСП за България“ направи многократни срещи с розопроизводители и розопреработватели, веднага след представяне на проектозакона за маслодайната роза в първоначалния му вариант. Мнението на всички заети в сектора преди година беше,, че текстовете в проектозакона с нищо няма да помогнат на розопроизводството. Направихме предложения след първо четене на закона на базата на разговорите с хората в бранша. Търсихме облекчен режим на регистрация за розопроизводителите, съвместно с местната власт и общинските комисии по земеделие. Предложенията бяха опорочени и отхвърлени.

Зададохме въпроси към министъра на земеделието за подпомагане на розопроизводителите, за ситуацията на пазара на розово масло в страната. Оказва се, че розовото масло още няма собствен код в общата информация за вноса на етерични масла, което затруднява проследяването на проблемите с търговията.

Безспорно закон за розата трябва да има, закон, в чиято философия да има далновидност, грижа и дългосрочна перспектива за този специфичен бранш. Нито грижа, нито перспектива, нито далновидност има в него.

Представете си пасторалната идилия на месец май в Розовата долина, разцъфнали маслодайни рози и омаен аромат. За големите производители това е кампания, бизнес, пари. Това са принципите на либерализирания пазар. И в това няма нищо лошо.

Но за малкия производител, в голямата си част млади хора, обработващи 2-3 декара е поминък, наследен през годините, поминък, на който държат, поминък, от който не правят бизнес и големи пари. Това, което изкарват в парите е равно на тетрадки и дрехи на децата им за училище. Унизително е да се коментира, но възрастните хора, обработващи рози, разчитат на спечеленото, което стига само да закупят дърва за огрев през зимата. Тези семейства не правят голям бизнес, но правят нещо много важно. Съхраняват розопроизводството. Те са грижовни стопани на земята и маслодайната роза. Създават у децата си навици на трудолюбие, така както са създали родителите им в тях. Създават общност, която си помага. Общност, която живее и прави пълнокръвна Розовата долина.

Лишавайки от грижа точно малките производители, държавата за пореден път доказва липсата на отговорност и далновидност за живота на хората си. Малките ниви с розови насаждения ще бъдат изоставени. Все по-малко неща ще свързват младите хора с района и все повече неща ще ги прокуждат от домовете им. Не може да се очаква друго, когато текстовете в закона са подчинени на санкции, наказания и глоби, когато в Закона е заложено противопоставяне и противоборство между малки и големи розопроизводители.

Моят апел към малките розопроизводители е да не се отказват от съхраняване на розопроизводтвото. Спасението минава през обединяване или коопериране и през много трудности. Познавайки хората от моя край – Карловския, разчитам, че те няма да се откажат, въпреки системата, въпреки наложените ограничения и ще се справят обединени и заедно, защитавайки това, което имат като автентично наследено богатство – българската маслодайна роза.

Уважаеми госпожи и господа, народни представители, заповядайте в Карловския край, през месец май. Гостоприемни сме! Ще видите с очите красотата на целогодишния тежък труд на хората.

Още в следващите кампании при прибирането на розовия цвят Законът ще даде своите минуси.

Дано имате очи да ги видите и политическа воля да ги коригирате. Защото към този момент късогледството е силно изразено към този бранш или поне към част от него.

Веска Ненчева

народен представител в 44-то Народно събрание

Днес Ви питаме:

През 2020 година може ли да няма тежки ПТП-та?

Да

Не

Нямам мнение

Културен афиш
Изтегли си късметче