Секции

11 August 2020 15:13

Архитектите Димитър Ахрянов и Христо Пелтеков даряват на Община Карлово своя проект „Вълнено-текстилна фабрика Евлоги и Христо Георгиеви“(видео)

Архитектите Димитър Ахрянов и Христо Пелтеков даряват на Община Карлово своя проект „Вълнено-текстилна фабрика Евлоги и Христо Георгиеви“. Решението си те оповестиха на среща с местната общественост. Двамата представиха резултатите от продължилите девет месеца проучвателни дейности по проекта и споделиха своите вижданията си за бъдещето на комплекса – сградата на вълнено-текстилната фабрика /т.нар. Щампа/, инженерните жилища и вилата на най-големите български дарители.

Проектът е дипломна разработка от завършилото 8-мо издание на курса по опазване на недвижимо културно наследство към Екол Де Шайо - Париж.

Братята Евлоги и Христо Георгиеви са родени в Карлово в началото на ХІХ век. Установени в Румъния, те участват в търговската фирма на вуйчовците си Никола и Христо Пулиеви, увеличават многократно нейните капитали, създават собствена банкерска къща и се превръщат в едни от най-забележимите български предприемачи. „Пулиеви-Георгиеви” е най-голямата българска търговска фирма през Възраждането с кантори в Галац, Букурещ и Браила и мрежа от търговци и агенти във Франция, Англия, Италия. Подкрепят с материални средства училища, читалища, църкви, редица дружества и обществени организации.

Братята се считат за основатели на Добродетелната дружина през 50-те години на ХІХ в.– организация на заможни българи, която си поставя за цел освобождение на българските земи от османско иго. Дружината подпомага финансово и организационно революционерите. Центърът на организацията се намира в Букурещ.

Съвместните действия на българските революционери, емиграцията и последвалата Руско-турска война водят до Освобождението на България.

Големи дарения, които Евлоги Георгиев прави са:

• 6 000 000 лева дарява за построяване на Висше училище в България.

Фабриката за вълнени изделия в Карлово е най-голямата дарителска проява на големия благодетел спрямо неговите съграждани. Той дарява тази фабрика на Карловската община като приходите от нея да се ползват за нуждите на учебното дело и болницата в града. С ръководството и организирането на работата по строежа на фабриката е натоварен Иван Ев. Гешов. Той закупува мястото в Карлово и пътува до Лондон, за да поръча нужните машини. Строежът е поверен на английския архитект Крес.

Полагането на основния камък се извършва на 10 април 1890 г. За по-малко от година фабриката за вълнени изделия е построена. Тя е изключителна по архитектура и конструкция сграда с надпис на фронтона:

„1891 г. Фабрика за вълнени изделия въздигната от Евлоги Георгиев в полза на родний му град Карлово”.

На Първото българско изложение в Пловдив фабриката вече е завършена и пусната в действие, излага вълнени прежди и вълнени тъкани.

Това е най-модерната за времето си фабрика, като нововъведението не е само закупуване на най-модерни машини, а и построяване на жилищна сграда за инженерния персонал, който да се наеме не от района, а квалифициран и обучен от другаде.

Фабриката работи непрекъснато от годината на своето създаване до национализацията през 1947 г. След национализацията в продължение на близо 60 години фабриката е неразделна част от текстилното предприятие „Карловска коприна”.

Местоположение на фабриката

Първата индустриална зона на Карлово се формира в северната част на града, по течението на река „Стара река“, от текстилната фабрика, розоварна, винарска изба и три воденици, като за всички тях основен ресурс за задвижване на производствените мощности е водната тяга получена от реката.

При създаването си тя е построена на възможно най-подходящото за тази цел място, а именно:

• най-високо разположеното равно място над града преди балкана – прохладно и с бриз за сушене на измитата вълна

• в непосредствена близост до реката - водата се използва за пране на вълната и за тяга за задвижване на машините

• има изграден път покрай реката от фабриката до подбалканския път и до ЖП гарата – бърз транспорт на суровини до фабриката и лесно експедиране на готовата продукция

• добрите условия които предоставя мястото вече са го превърнали в първата индустриална зона в Карлово.

През 1926 година е открит и ВЕЦ „Левски“ в непосредствена близост над фабриката, след което промишлената зона и фабриката са електрифицирани.

В момента фабриката се намира в паркова среда сливаща се с гората от балкана и високата растителност възпрепятства визуалното възприятие на комплекса. Единствената визуална връзка е от пешеходната алея. Автомобилният достъп е силно ограничен само за живущите в района.

Комплексът на фабриката се състои от няколко сгради и съоръжения:

1. Основна производствена сграда

2. Административна сграда и склад

3. Вила

4. Склад за суровини

5. „Енергийна“ зона – котелно с комин и водоподаване с вал за задвижване на машините

6. Водоем

С годините поради преминаване в частни ръце на фабриката, вилата остава изолирана и с прекъснат достъп откъм комплекса. През 2014 година има изготвени проекти за нейната реставрация и адаптация на сградата за обществени нужди, свързани с делото на братя та Евлоги и Христо Георгиеви, поради което нашият проект се съсредоточава върху работа по останалите сгради и общото околно пространство.

След направените проучвания се установиха 3 основни етапи на строителство:

Етап 1 1891г.

- Построяване на комплекса, вкщчващ следните сгради:

- Основна производствена сграда

- Инженерни жилища със склад за готова продукция

- Склад за суровини

- “Енергийна зона“

Етап 2 (1926 -1930г.)

- 1926г е пуснат в експлоатация ВЕЦ Левски" и електрификация

- Преустройство на основна производствена сграда с технологично преоборудване поради елетрификацията. “Енергийна зона“ се преструктурира и отпада нуждата от задвижване на машините чрез вода

- Инженерни жилища със склад за готова продукция се пристроява

- Склад за суровини се разширява на Юг

Етап 3 (1950-1960г.)

- Преустройство на основна производствена сграда с технологично преоборудване поради промяна на предназначението на фабриката за багрене на коприна с нови пристройки от стоманобетон и тухли от Запад и Север

- Инженерни жилища със склад за готова продукция промяна на предназначение за административна сграда и производство. Изградени са нови стоманобетонови конструктивни елементи /покривни ферми/.

- Складът за суровини се разширява на Запад

- Изградени са допълнителни обслужващи постройки в „Енергийната“ зона

През годините след 1990 фабриката е изоставена и започва да се поврежда и руши. Основен виновник за проблемите е проникването на вода от покривното покритие и от там гниене и разпадане на покривните и подови конструкции от горе надолу, като най-високо разположените са в най лошо състояние. Липсата на водосточни тръби води до изливане на големи количества дъждовна вода по фасадите, което от своя страна води до разрушаване на мазилките и след това повреждане зидариите. Неотвеждането и изливането на дъждовните води в непосредствена близост до основите на сградата подпомага агресията на капилярната влага и разтворените в нея соли.

Покривите на всички сгради са в лошо състояние в следствие на дългите години липса на поддръжка. На много места липсват керемиди или са разместени. Силно разрушена и на места пропаднала е дървената покривна конструкция над складовата част от Административната сграда. Има изцяло открити участъци.

Цели на проекта са:

1. Възстановяване и съхраняване на сградите, придаване на съвременни обществени функции

2. Завещание: фабриката е на карловци и трябва да е в полза на града и неговите граждани

3. Облагородяване на средата и осигуряване на по-добро възприятие на сградите откъм пешеходната зона

4. Възстановяване на загубената връзка с вилата

Съгласно проекта за адаптация целият комплекс на фабриката ще се адаптира за обществени нужди, препращайки към волята на братята Евлоги и Христо Георгиеви.

• Основната производствена сграда

И трите нива на сградата ще бъдат достъпни за посетители.

На първо ниво ще се обособят ателиета за приложни изкуства и зони за отдих. Около средната ос с чугунените колони ще се обособи широко преходно пространство, позволяващо на посетителите да добият представа за дължината на залата на старата фабрика. Поради повишения човекопоток при централния вход от Запад ще се обособи второ стълбище и ще се подчертае симетричната планова схема.

На второ ново ще се обособи многофункционална зала за организиране на различни събития. Просторът на старата производствена зала ще се запази. Двете стълбища ще се отделят в преддверия за да се даде възможност за свободен достъп до третото ниво.

В подпокривното пространство ще се обособят кътове с обществен свободен достъп за работа, учене и почивка от тип отворен офис. За по-добро осветяване на пространството се предвиждат покривни табакери в междуосията от Изток, тъй като от Запад изгледа към покрива на фабриката би се нарушил откъм по-високо разположената вила.

От Север се изгражда стълбищна клетка с асансьор, от стомана и стъкло, чрез която се осъществява достъпът за хора в неравностойно положение и евакуацията на сградата.

И на трите нива в северната част на сградата се разполагат и санитарните възли и обслужващите помещения.

• Административна сграда и склад за готова продукция

Тази сграда ще се адаптира за нуждите на градска картинна галерия, функция свързана с меценатската дейност развивана от братя Георгиеви.

Сградата е разположена на удобно място за транспорт на произведения на изкуството.

В партерното ниво на вече бившите инженерни жилища ще се обособят помещения за куратора и входно преддверие за обслужване на галерията, а от там с преход към залите на бившия склад, които ще се превърнат в изложбена площ. От вътрешното изложбено пространство ще има и удобен достъп от Север и до външното градинско пространство.

На второ ниво ще се обособи ателие за реставрация на картини и ателие за рисуване със съответните помощни помещения

• Външно пространство

Местоположението на входът към комплекса ще се коригира и ще се обособи пространство с паметна плоча посветена на братя Георгиеви. Ще се възстанови загубената връзка с вилата чрез изграждане на алейна мрежа и изгледни площадки подчертаващи първоначалната планова схема на комплекса.

От северната част на фабриката ще се възстанови комина и техническото помещение с винта за тяга и ще се обособи външно пространство за отдих около тях където може да се види първоначалният начин на задвижване на фабриката от IXXв.

Днес Ви питаме:

Ще почивате ли през лятото на родното Черноморие?

Да

Не

Нямам мнение

Културен афиш
Изтегли си късметче