Арх. Петя Григорова представи проекта си за Куршум джамия (видео)

Архитект Петя Григорова представи проекта си за Куршум джамия в Карлово пред местната общественост.

Проектът е дипломна разработка от завършилото 8-мо издание на курса по опазване на недвижимо културно наследство към Екол Де Шайо - Париж.

В исторически аспект се смята, че днешно Карлово е наследник на село Сушица - българско село намирало се на изток от днешния град, което турците нарекли Шахан-кариеси (село Сокол). Някои историци в миналото са смятали, че Карлово е наследник и на средновековния укрепен град Копсис, локализиран днес на 4 км от гр. Сопот.

Към края на 15в. в северната част на града се настанили турците, над Куршум джамия и според някои изследователи изтикват българите на юг.

Още с настаняването си, турците започват изграждане на Куршум джамия (1485г.) и голямата турска баня - хамам (1493г.). През 16 и 17 век чрез благотворителност на богати турци се построили още три джамии в турската махала. Тези джамии и общественият хамам, със своите значително по-големи обеми от жилищните сгради, придавали на селището до голяма степен облик на османски град. Между двете етнически махали до 17в. имало граница от гора и зелени поляни. При създаването на града турското население било многобройно, но в средата на XVII век започва да намалява. Причините за това са войните, които води турската държава, епидемии от чума холера и тиф.

Като един от главните пътища се очертава улицата непосредствено под Куршум джамия, която свързвала Сопот и Калофер, с направление изток-запад. Постепенно зеленото петно между двете махали се превръща в трета, смесена нар. Табашката махала.

През края на 18 в. и особено началото на 19в. настъпват големи демографски промени. Българското население от околните села се заселва масово в града и създава предпоставки за търговия. Образуват се основни притегателни центрове около религиозните сгради на двете общности.

Най-старият център на града е зоната около Куршум джамия, с две-три административни сгради около нея и турското училище в двора й, около джамията се оформяла малка чаршия. Старата чаршията имала като задънка в долния си край джамията, а в горния се вливала в градския пазарищен площад с часовниковата кула.

Чаршийската улица е разрушена постепенно след 1930г., когато е приет нов регулационен план. Единствената запазена до днес постройка от някогашната чаршийска улица е Божиновата мааза. От юг през улицата до днес са останали само три маази.

По спомени на възрастен жител Иван Райков е направена схема от исторически музей Карлово, с обозначаване на всички сгради в някогашния квартал на джамията. Освен турското училище и тюрбето (гробница, предполага се на Али бей, строителя на джамията) джамията е била оградена от дюкяни от страната на чаршията, което е характерно за всички османски джамии. Главният вход към комплекса е представлявала двутажна проходна сградата за Кадийница (съдилище).

След прилагане на следваща регулация - разширение на днешната ул. "Ген. Карцов", направа на паркинг от север и др. кварталът на джамията е значително намален. Сградата е останала в една паркова среда, а от изток започва пешеходната зона.

Може да се заключи, че това е първата обществена постройка в Карлово и същевременно най-старата сграда останала до днес. Куршум джамия е градообразуващ фактор, защото около нея се е зародила търговията, чаршията, основните пътни артерии на града. Самото развитие на града се съобразява вече с тази даденост , както е и до днес.

За този дълъг живот сградата няма сериозни конструктивни дефекти и състоянието й е стабилно. Няма конструктивни пукнатини и проблеми с основите. Основният проблем е недобрата поддръжка на покривите - разместени керемиди, от които прониква влага и уврежда дървената конструкция, дъсчените тавани, мазилки и стенописи. Липсват или са компрометирани водосточните тръби и улуци, което е причина за подкожушените мазилки и плесени по фасадите. Водостоците се изливат до основите и водата обрушва мазилката, и навлажнява почвата около основите, от което се поражда капилярна влага по зидовете. Течовете по купола и тамбура са овладени, но за жалост са нанесли непоправими щети по мазилките и стенописите на пандантивите от вътрешната страна на сградата. Минарето е срутено и непокрито към момента и цяла атмосферна вода, която пада над него, се стича по витото стълбище. Мазилката по стените на минарето е изчезнала и сегментните тухли, от които е изградено, се мокрят и ерозират от атмосферните влияния. Липсват дограми, а на първи ред прозорци са поставени временни решетки, които да предпазват от влизане с взлом.

Строителни етапи, описани в проекта:

• Хипотетична възстановка на първи строителен период 1485г

Възстановката на първоначалното преддверие на джамията е направена на базата на видимите следи от разрушените арки, пандантиви, дървени обтегачи и сантрачи на североизточна и северозападната фасади. На базата на сходни примери на джамии от този период и подобни по градеж, са възстановени капители, корнизи, куполи. 4-те каменни колони, запазени и до днес, са поддържали трикуполното преддверие. Молитвена зала при изграждането била същата, но с настилка от дървено дюшеме на по-ниско ниво, без емпоре и минбер.

• Втори етап - Преустройство с дървеното преддверие ок. средата на 18в.

Не е известна причината, поради която е изградено дървеното покрито преддверие. Дали земетресение е разрушило първото куполно преддверие или нуждата от повече пространство за молещите се. Неговата стилова характеристика, използвани техники, като мазани възглавници, дъсчени тавани, колони и детайли напомнят на жилищните сгради от периода от среда и края на 18в. Вероятно от същия период са и дървената емпория и запазената автентична каса на прозореца.

• Трети етап - реконструкция на преддверието от 1970-72г.

По архивни данни може с точност да се установи моментът на подмяната на конструктивни части и настилки. От архивна снимка се вижда, че преддверието на джамията е било затворено (около 1950-те години) и е отворено малко преди неговата реставрация 1970-1972г. При разрушаването на стените е установено, че конструкцията е била силно увредена. При реставрацията е направена частична подмяна на колоните и възглавниците над тях. В резултат са безвъзвратно загубени живописните слоеве по възглавниците. Не е установена причината за подмяна на дървените дюшемета с настилка от шестоъгълни керамични плочи, фугирани с циментов разтвор. Основната ходова линия е настлана с каменни плочи при тази намеса.

• Археологически проучвания

Чрез археологически сондажи е проучена по-голяма част от вътрешността, отвън до основата на минарето и от страната на михрабната ниша. От археологическите доклади може да се заключи, че терена има следи от използването му за различни цели през различните епохи. Най-ранните следи са от 4в. пр.н.е., открити са и обработени правоъгълни блокчета. Във вакъфнамето се споменава и за могила - вероятно към могилен некропол. Вторично използване на терена може да се датира към 13в, като откритите останки насочват към жилище, частично вкопано в терена. От стратиграфията на сондажа пред михраба отвътре, се виждат следи от изпепелен дървен под (от първия строителен период на джамията). Под пласт от черна пръст до основите на южната стена се появява кръгла каменна структура. Камъните за разлика от използваните в строежа на джамията са ломени. От външните сондажи се засича пласт с примеси на кости от животни, човешки кости и няколко мюсюлмански гроба.

Стенописите и графитите в Куршум джамия също са изследвани като теми в проекта.

Според проекта сградата може да се превърне в музей на стенописите. В нея ще могат да се експонират освен наличните стенописи, но и свалени стенописи по време на реставрация, невърнати на автентичните си места от възрожденски сгради.

Тази сграда е най-старата запазена в Карлово (на 534г.), в много автентично състояние, откъде произтича и основната й ценност. Джамията е създадена като основен градообразуващ фактор. Не по-малко ценна е наличната автентична художествена украса, под напластяванията е скрита интересна и ценна стара стенопис, като при една старателна реставрация ще се покажат допълнителни детайли от нея. Сградата притежава голям потенциал като изложбена площ, за която може да бъде адаптирана с минимални намеси и да бъде подходящо социализирана в съвременния град Карлово.