Секции

11 August 2020 12:03

Памет: Сопот-българският град

143 години от въоръженото въстание на сопотненци през лятото на 1877год. и последвалото опожаряване и унищожаване на града.

Сопотненци установяват нова общинска власт в своя град (единствена южно от Балкана). Това се случва на 8 юли 1877г. Много преди освобождението на Срямската долина от руските войски. Начело на общинската управа застават членове на сопотския Частен български революционен комитет (ЧБРК). За кмет е избран хаджи Гьока Павлов, който е и ръководител на щаба на въоръжената отбрана на града.

На 20 юли, представители на щаба установяват контакт с руското командване при Стара Загора. Предлагат помощ със свой въоръжен отряд. Предложението е отклонено. Ген. Гурко препоръчва на сопотските пратеници, да се върнат и организират незабавно евакуация на съгражданите си на север от Балкана.

Тази препоръка, сопотските ръководители не приемат. Спешно организират отбраната на града. Според проф. Цветана Павловска, Сопот е завзел властта по мирен път. Но трябвало да я отстоява с кръв, т.е. чрез въоръжено въстание в тила на противника.

Ръководителите на въстанието прекрасно са разбирали, че контактите с руските войски, въоръжаването и формирането на войскови единици и най-вече конфискуването на оръжието от мюсюлманските селища – всички тези революционни прояви ще изправят срещу тях не само местния башибозук, но и редовна турска войска.

Въпреки това градът е барикадиран. Мобилизирани са над 500 добре въоръжени мъже. Организирана е и вътрешна градска охрана (милиция). Населението строи заграждения (укрепени барикади), както за защита на подходите към града, така и по протежението на улиците.

Въстаниците успешно защитават Сопот от местните башибозуци. Добрата военна организация и особено укрепителната система, благоприятсват за отбраната.

Положението рязко се влошава с настъплението откъм Карлово на редовна турска войска (Кемал паша с артилерия).

Въстаниците остъпват барикадите си с бой. С преграден огън защитават евакуацията на семействата си зад балкана.

На 25 юли 1877г. турците проникват в града. Започват палежи и грабежи в изоставения град, махала подир махала. Напълно унищожена е икономиката и многовековната възрожденска архитектура на Сопот. В пламъците изгарят безценните старопечатни книги и архиви, събирани и съхранявани от векове.

Град Сопот е българското селище, което в хода на Руско-турската война, въстава и воюва срещу поробителите.

Въстанието в Сопот отклонява от участие, в боевете на в.Шипка, турските войски от Пловдивския гарнизон.

Това е второто, след Априлското въстание, опожарено и изцяло унищожено след многодневна въоръжена съпротива, християнско селище, което последва съдбата на гр.Клисура.

Но тази славна бойна страница от историята на град Сопот, сопотненци пренебрегват, премълчават и погребват в мъглата на своята памет. На преден план се изтъква само клането и опожаряването на града.

А причината за това бедствие е въоръженото въстание и потушаването му през лятото на 1877г. Това е героично и славно събитие в историята на града. Сопотненци не са чакали примирени да ги насилват, ограбват и убиват. Дни наред, ръководени от сопотския ЧБРК, начело с първия си (доосвобожденски) кмет на града - хаджи Гьока Павлов, те воюват с поробителите, защитавайки дом и семейство и град.

Група сопотненци, въпреки заповедта на щаба да се евакуират зад Балкана, се установяват на „Бойкова нива”. Разчитали на личните си познанствата с местни мюсюлмани и на милостта на поробителя. И тук са изпитали на собствен гръб българската пословица: „на турчина дослука му е до коляното”. За тези сопотненци са спомените на ужасената от събитията, Съба Вазова.

Гласност трябва да се дава на спомените на преживелите събитията участници: Парашкева Хаджигьокова, Пена Тодорова, Мария Дейкова.

Гласност трябва да се дава и изследователите на въстанието: историка Цочо Петров и проф. Цветана Павловска. На директора на Регионалния исторически музей - Пловдив Стефан Шивачев.

България и светът трябва да знаят, че през лято 1877г., в Сопот не е имало „Страшното”. Имало е българска християнска власт. Имало е въоръжено въстание. Над 60 мъже са загинали в бой с турците и още толкова са изкланите беззащитни жени и старци.

От евакуираните в Балкана сопотненци, до 12 януари, от глад и студ, умират още над 800 души. От осемхиляднотото население на Сопот, над 4000 не се завръщат никога повече в унищоженият си град.

Единственият паметен знак в Сопот (паметна плоча с имената на загиналите въстанници), който напомня за ужасяващите събития, е открит през 2017г. Намира се на мястото, където е била изградена източната барикада – при „Садинската чешма”.

С това въстание на предците ни, сопотненци трябва да се гордеем, да съхраняваме спомена за него. Да го предаваме с гордост на идните си поколения.

ДА ПОМНИМ

Минко Караганчев

СОПОТ

Днес Ви питаме:

Ще почивате ли през лятото на родното Черноморие?

Да

Не

Нямам мнение

Културен афиш
Изтегли си късметче

Полезни връзки:

Официален сайт на Община Карлово

Тайната на успеха е в способността да възприемеш гледната точка на другия и да видиш нещата от неговия ъгъл толкова добре, колкото от своя.


Хенри Форд