Секции

29 March 2024 17:26

Пловдивският апелативен съд отказа да замени „доживотната присъда“, обвинен извършването на серия престъпления

Пловдивският апелативен съд отказа да замени „доживотната присъда“ на Л. Т. с наказание от 30 години „лишаване от свобода“. Той излежава наказание за серия престъпления, извършени през 2000 година. Това съобщават от Пресслужбата на Съдебната палата-Пловдив.

Л.Т. е признат за виновен от Пловдивския окръжен съд за извършване на пет престъпления – грабеж придружен с убийство и опит за убийство, друг грабеж, изнасилване, противозаконно отнемане на автомобил и унищожаване и повреждане на чужда вещ.

Л. Т. е подал жалба чрез адвоката си в Пловдивския окръжен съд с искане „доживотната му присъда“ да бъде заменена с „лишаване от свобода“ от 30 години. Окръжният съд оставя без уважение молбата на осъдения и той обжалва пред Апелативен съд- Пловдив.

Апелативните магистрати са съобразили, че Л. Т. изтърпява наказание „доживотен затвор“, което му е било наложено с влязла в сила на 4.08.2006 г. присъда. За да се извърши замяна на „доживотен затвор“ с 30 години „лишаване от свобода“ е необходимо осъденият да е изтърпял най-малко 20 години от наказанието „доживотен затвор“. Според апелативните съдии това условие не е налице, тъй като престоят на Л. Т. в затвора не е надхвърлил 20 години. Липсва формалната предпоставка за иницииране на замяна на наказанието, казва съдът. Според него правилно и законосъобразно Пловдивският окръжен съд е приел, че не са налице предпоставките за замяна на „доживотния затвор“ с наказание „лишаване от свобода“ от 30 години.

Определението на Апелативните магистрати е окончателно и не подлежи на обжалване.

Според закона осъденото лице може да направи ново искане за замяна на наказанието „доживотен затвор“ не по-рано от две години, след постановения сега отказ на съда.

Днес Ви питаме:

Забравена добродетел ли е състраданието?

Да

Не

Нямам мнение

Културен афиш
Изтегли си късметче

Полезни връзки:

Официален сайт на Община Карлово

Всичко почива в крайна сметка на факта, че всеки може да разбере онова, което е единосъщностно с него.


Шопенхауер