Празнуваме Лазаровден

Днес празнуваме Лазаровден. На този ден си припомняме най- голямото чудо извършено от Иисус Христос – възкресяването на Лазар, който бил починал четири дни преди идването на Спасителя. Според библейското предание Лазар живее още 30 години след това, а името му е символ на здраве и дълголетие.

След възкресението на Лазар народът разпознал Христос като дългоочаквания месия, а човечеството получило обещание за всеобщото си възкресение за вечен живот след смъртта. Празикът винаги се пада в предпоследната събота преди Възкресение Христово и ден преди Цветница.

На този ден се изпълняват обичаят лазаруване и поминалните обреди. Според вярванията в Североизточна България на Връбница „разпускат, пускат умрелите“ от гробовете. За да засвидетелстват почитта си към тях, устройва се Лазарската задушница.

В навечерието на Лазаровден жените ходят на гробището, прекадавят и преливат с вино гробовете на своите близки и раздават за душите им рангелов кравай, жито. Същата вечер или на Лазаровден всяка стопанка раздава в селото малки просфорки, съобразно с броя на починалите, но винаги нечетно число.

По стари български традиции и обичаи, подготовката за Лазаровден започва отрано. По-възрастна жена, която отдавна е била посветена в лазаруването, помага на момичетата да разучат песните, които ще изпълняват, обикаляйки селото. По-голямата част от тях пеят, а останалите танцуват, тъй като Лазаровден е празник както на женската хорова песен, така и на танца.

За втора поредна година големите християнски празници ще преминат в условия на пандемия. По този повод здравните власти разпространиха препоръки, които са изпратени и до Българската православна църква. Здравният министър съветва в храмовете да се спазва дистанция от поне метър и половина между присъстващите, вярващите да се носят маска, да има дезинфектанти в църквите, да се обособят отделни коридори за вход и изход, както и да се отварят прозорците, а вярващите да не целуват иконите и да не докосват реликвите.

/Източник информация и снимка: Тв Европа/