Евлогий и Христо Георгиеви даряват Техникума и Щампата за развитието на карловския регион (видео)

На Илинден карловци почетоха жертвите от „Страшното“ от 1877 година и се поклониха пред подвизите на родолюбие. Възрожденската атмосфера в карловския регион е изпълнена с примери за дълг към рода, народа и родното. Дарява се, за да се съгражда, и се съхранява, за да се развива. Величав символ в национален и световен мащаб на родолюбие, дарителство, чест и достойнство са карловците братята Евлогий и Христо Георгиеви.

„Те се раждат и живеят в една динамична епоха в един буден български град“- разказва за Karlovo.tv Мария Деянова - директор на Историческия музей в града. Това е епоха на промени в Османската империя. В този момент започва да се пробужда и изгражда българското национално самочувствие. Родното място Карлово е безспорен фактор за тяхното израстване като личности. По това време градът е икономически проспериращ с бързо развитие на занаятите и търговията. Деянова припомня, че по майчина линия двамата братя са от известния карловски род Пулиеви. Техните вуйчовци Никола и Христо Пулиеви са значими български търговци по това време, които имат кантори в Букурещ и в Галац. Именно те поемат попечителството за Евлогий и Христо, които остават сираци. Родолюбивата среда допринася за изграждането на техните личности и до края на живота си са били с ярко изразено национално самосъзнание. Те олицетворят идеите и стремежите на поколения българи от този период да се чувстват и се осъзнават като една отделна нация в Османската империя.

„Другият фактор, който предопределя тяхното оформяне като личности, е образованието, което те получават“- казва Мария Деянова. Те учат при Райно Попович. Техни съученици са Георги С. Раковски, Гаврил Кръстевич, Сава Филаретов, д-р Иван Богоров, Ботьо Петков, които се превръщат в изявени книжовници и просветители.

Семейството е също така важен фактор за формирането на нравствените норми и идеали. В техния род също има изявени дарители и тази дарителска традиция няма как да не се отрази върху тяхното мислене и поведение. Дарителството при тях е и лична воля. Тяхното дарителство надхвърля рамките на родния град и на страната, то е значимо и в световен мащаб. Когато е нямало българска държава, един от начините за изграждането на училища, църкви, болници, занаятчийски задруги и фабрики е било именно дарителството, анализира директорът на карловския Исторически музей.

Макар че по-голямата част от своя живот прекарват извън пределите на българските земи, Евлогий и Христо Георгиеви никога не престават да милеят за родния си град и да се интересуват какво става в него- подчертава Деянова. Те даряват средства за изграждането на училища, на църковни сгради, на болницата и на читалището в Карлово, за функционирането на стопанския живот на региона. Тяхната грижа е била да се осигури икономическо, образователно и духовно развитие на местното население след края на Руско-турската освободителна война.

През 1891 година Евлогий Георгиев построява фабрика за вълнени изделия в полза на родния си град. Той е залагал изключително на техническото образование, защото е разбирал, че в индустрията се корени икономическият просперитет. Затова Евлогий и Христо Георгиеви определят в своето завещание от 1882 година изграждането на най-висшето учебно заведение в България, техническо училище - така е записано в завещанието, в който да е град в България. Вероятно, след създаването на фабриката в Карлово, Евлогий Георгиев е мислил и за изграждането на техническо училище и тук. Карловската общественост настоява през 1909 година пред универсалния изпълнител на завещанието на двамата братя Иван Евстратиев Гешов да бъдат отпуснати 1 милион лева от завещаните средства за строеж на университета, за да бъде построено техническо училище в града. През 1911 година тези средства са отпуснати. През 1915 година се полага основният камък на училището. Започва Първата световна война. Строежът на училището се случва много по-късно. През 1924 година карловските граждани успяват да издействат от Министерството на образованието и просветата откриването на такова училище в града и през 1925 година е приет първият випуск от 82 ученици в две паралелки, които са учили на други места в Карлово, тъй като са нямали собствена сграда. Първоначално са изградени работилниците, а след това сградата за теоретичните занимания. Голяма заслуга за изграждането на техническото училище имат именно средствата, които прави Евлогий Георгиев, защото една втора от приходите на фабриката, е отивала за издръжка на училищата.

„Евлогий и Христо Георгиеви са родолюбци, защото, за да оставиш почти всички на своя народ, трябва наистина да го обичаш“- каза в заключение директорът на Исторически музей-Карлово.

/Архивните снимки са предоставени от Исторически музей-Карлово./